Ботевград през годините. Част 1


157 downloads 6K Views 21MB Size

Recommend Stories

Empty story

Idea Transcript


СИМЕОНКА

ВЛАИКОВА

БОТЕВГРАД ПРЕЗ ГОДИНИТЕ ПЪРВА ЧАСТ

2000 г.

#а cavate sta

Z^efoi &a

# /JtS—wa zapct(##tt#a a#t

съ^а^аЯмй)

лгр

Симеонка А. Влайкова, автор Владимир Съйков - предпечатна подготовка Миличка Ценова - илюстрация на корицата и обработка на снимките

Издава ботевградско дружество “Орханиец” 2000 г.

СИМЕОНКА

ВЛАИКОВА

БОТЕВГРАД ПРЕЗ ГОДИНИТЕ ИСТОРИКО-ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

/по документални материали и спомени на местни хора/ ПЪРВА ЧАСТ

БОТЕВГРАД 2000 г.

За написването и издаването на книгата ми помогнаха много съграждани, близки и родственици. Някои от тях са вече покойници, като Евгения Цагарска, Христо Ботев, Кети Тодорова, Мария Малинчева, Анна Шунтова, Илия Бенчев. Други, макар и в напреднала възраст, споделяха с вълнение своите спомени: Симеон Влайков, Йордан Кюрпанов, Ружа Стоименова. Ценни снимки и документи ми предоставиха Дора Ценова, Стефка Божкова, Георги Нинов, Ивайло Панчев, Цветанка Тодорова, Кина Диловска, Иван Аначков, Цонка Хр. Николова, Параскева Ханджиева, Васил Панчев, Фани Цакова, Цецка ГеоргиеваЦагарска, Витка Александрова, Незабравка и Светослав Проданови, Мария Милтенова, Росица Дилова и др., за което искрено им благодаря. Дължа своята специална благодарност и за подкрепата, която получих от Димитър /Джеймс/ Велков - потомък на стар орханийски род, американски гражданин, който посети Ботевград през 1999 г. Изказвам своята благодарност за финансовата подкрепа във връзка с отпечатването на книгата на: Община Ботевград “Металообработване и зъбопроизводство”АД “Родина 75-И” ЕООД “Микроак” Ltd “Хлебозавод - Мургаш ” ЕАД “Българо-датски колеж” - Ботевград “Училище - Европа” - Ботевград На Джеймс Велков и всички съграждани, които ми помогнаха и пожелаха анонимност. 4

СЪДЪРЖАНИЕ

Стр. I. 3а книгата и нейният автор.......................................... 7.

II. Предговор........................................................................................... 9 III. Географско положение и природен лик на Ботевград и Ботевградската котловина..................... 11

IV. Населението на Орхание и Ботевград през годините.................28

V. От Зелин и Самунджиево до Орхание и Ботевград.................... 40. Трако-римски период......................................................................... 41 Село Зелин........................................................................................... 42 Село Самунджиево........................................................................... .,.46 Град Орхание от 1866 г. до Освобождението.............................. 53 Орхание от Освобождението до 1934 г........................................ 66 Ботевград от 1934 г. до средата на XIX век................................86. VI. За някои от личностите, свързани с национално-освободителните борби, културното издигане и благоустрояване на Орхание и Ботевград.......................................................................................... ......... 93 Ахмед Мидхат хаша......................................................................... 93 Орханийските съзаклятници и спомените на местните хора за Васил Левски, Димитър Общи и събитията през 1872 г.................... 96 Орханийските просветители от края на XIX и началото на XX век: Петър Илчев Дивановски, Петър Петков Ценов, Михаил Стамболиев и Цеко Минов Мустакерски................................. 108 Дейци на науката и културата, оставили дълбоки следи в народната памет на орханийци................................................... 116 Георги Попиванов - учителят, оставил дълбока следа в българската наука............................................................................ 117 Стамен Панчев - поетът-родолюбец, загинал геройски в Балканската война........................................................................... 119 Академик Стоян Романски - учен с европейска известност. ..125

Професорите Тошко Петров и Асен Златаров - почетни граждани на Ботевград.....................................................................................129 Карл Йосифов Папаушек - книжарят-издател, дарил на града паметник на Христо Ботев........................................................... 140 Свещеник Георги Попдимитров - награден с орден “Света Ана” от руския император Николай II като духовен водач и архиерейски наместник в гр. Орхание............................................................... 145 Орханийските и ботевградските кметове.................................. 148 VIII. Приложения /исторически календар , снимки и документи/........................................ ............................. 164

IX. И з п о л з в а н а литература.......... ............................... 195

ЗА КНИГАТА И НЕЙНИЯ АВТОР

Ботевград е един от градовете в България е твърде интересно историческо минало и настояще. Съчетанието на кръстопътното му географско положение и живописната природа, като част от Старопланинската област, привлича изследователи с разностранни интереси, които публикуват отделни материали. Но едно пълно и комплексно представяне на природо-географските, демографските и кулутурно-историческите особености на Ботевград и предшестващите го селища, пред нас открива днес Симеонка Влайкова в книгата “Ботевград през годините”. С вещината, търпението и дълбоката привързаност към своето родно място, присъщи на изследователитекраеведи, авторката представя на читателите своя град. Разкрива научно и достъпно произхода и природните особености на Ботевградската котловина, динамиката, структурата и бита на местното население, стопанския и културен живот в Орхание и Ботевград на фона на историческите превратности. Отделя заслужено внимание на личностите, допринесли за стопанското и културно преуспяване на Орхание и Ботевград. Приложеният исторически календар, богат снимков материал, списък на използваната литература и цитираните документални източници, са доказателство за дългогодишна и добросъвестна работа в областта на краезнанието. Безспорно е, че посочените достойнства на предоставената на вниманието на читателите Първа част на книгата, се дължат на труда на авторката, на нейната 7

личност и възможности. Още от студентските си години Симеонка Влайкова публикува материали за своя роден край в сп. “География”. Тогава, студенти е подобни изяви са единици. По-късно, като учител-методик в Софийския окръжен съвет, ежегодно организира краеведски проучвания и конференции. В последните години е съставител на юбилейни вестници и автор на разнообразни материали с краеведска тематика. Като пожелавам на доктор Симеонка Влайкова да издаде в най-скоро време и Втората част на своя труд, подчертавам, че книгата “Ботевград през тодините” е принос в българското краезнание и ще заеме достойно място в културната история на Ботевградския край.

Професор доктор ДИМИТЪР КЪНЧЕВ, СУ” Кл. Охридски”

8

ПРЕДГОВОР Настоящата книга посвещавам на 135 — годишнина от създаването на моя роден град, към който тая обич в сърцето си от детските години. Посвещавам я на десетките мои ученици — възпитаници на Ботевградската гимназия, които през годините на моето учителстване, заедно с мен събираха, записваха, обработваха и представяха на провежданите краеведски конференции интересни и разнообразни материали за природните особености на Ботевградската котловина, за поминъка, бита и духовния живот на местното население, за селищата, предшествали днешния град. Обработването на материалите и написването на книгата ми отне стотици часове, понякога трудни и напрегнати, но в крайна сметка, оценявайки ги днес, това бяха щастливи часове, изпълнени с приятни преживявания. Ще споделя и това, че в процеса на работата разбрах, че човек не може да бъде щастлив извън връзките си със своя народ, със своя роден край, със своит е предци. Придобих усещането, че родовите корени дават голяма сила на човека. Споделям тези свои откровения, защото смятам, че са верни и са от значение за поколенията. Искрено желая да имам своите последователи в опознаването и изследването на родния край. Изказвам най-дълбока благодарност на всички мои съграждани, потомци на старите местни родове, които с родолюбиви чувства и с вълнение споделяха своите спомени. Предоставяха ми ценни снимки и документи.

9

Съдействие ми оказваха и служителите на общинския исторически музей, за което искрено им благодаря. Ако оцелея, през следващите години ще издам и продължението на книгата, което засяга социалистическия период и годините на прехода. Старах се да използвам език и стил, достъпен за всички читатели и да отразявам събитията и делата на личностите, за които пиша, обективно. Доколко съм успяла ще докаже времето и проявения интерес към книгата.

От автора

10

ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ И ПРИРОДЕН ЛИК НА БОТЕВГРАД И БОТЕВГРАДСКАТА КОТЛОВИНА БОТЕВГРАД е разположен в южната периферна част на Ботевградската котловина, която е найзначителната между котловините в западната част на Старопланинската система. Градът е разположен в равното котловинно поле, на 350 м надморска височина. Южно от него се издига планината Било е красивите си ридове, между които най-силно изпъква ридът Чеканица. През средата на Ботевград протича “укротената” Стара река, която събира водите си от старопланинските реки Стубелска, Червена киселица и Ечемишка река, а недалеч, на запад, след това на север, лъкатуши река Бебреш, която, преди да навлезе в Предбалкана, събира водите на всички реки от западната част на Ботевградската котловина. На север от града, в полето, се издигат възвишенията Медвен /520 м/ и Темуша/480 м/, а зад тях се синеят билата на предбалканските ридове Гола глава и Лакавишки. Величественият връх Мургаш /1687 м/ и планината Ръжана /1637 м/ се издигат на запад е мощните си скатове и са също неразделна част от природната панорама на Ботевград. Ботевградската котловина се различава от останалите котловини в България по своя произход и морфоложки особености. В геоструктурно отношение тя е част Западнобалканската тектонска зона. В края на младия терциер започва пропадането й по дълбокия Драгойбалкански разлом. И днес котловинното дъно

11

продължава да потъва, а ограждащите го планини - да се издигат. Полето има овална форма и посока на простиране от северозапад към югоизток. Дължината му е 32 км, а средната ширина - 10 км. Изчислената картографска площ е 505,6 кв. км. Северната му ограда е Лакавишки рид, чиято южна граница съвпада с част от тектонската линия, която отделя Предбалкана от обособена ниска планина, “проядена” от мрежата на малки Главната Старопланинска верига. Лакавишки рид е добре реки и долове, които очертават добре откроени ридове с кулисообразно разположение. Ридът се разделя на Западен и Източен. Западният се простира между проломните долини на река Бебреш и Правешка река. Състои се от две части - Драгойбалкански рид и Боженишко-Калугеровски рид /Кобилино бърдо/. Надморската височина варира от 600 до 820м /фиг. 1/. В драгойбалканския рид се откроява трапецовидният връх Креща /736 м/, както и пирамидалните върхове Големия Сад и Малкия Сад. На север от връх Креща, река Бебреш образува красивия Урвишики пролом, с дължина 1,5 км. Боженишко-Калугеровският рид започва от десния склон на р. Бебреш срещу с. Боженица. Тук се извисява върхът Боженишки Урвич, Правешка река, река Малки Искър и долината на река Лопатна. Надморската му височина варира от бООм до 1 ОООм. Открояват се Остромски рид и ридът Комовец. Югоизточните склонове на Остромски рид образуват югоизточната ограда на Ботевградската котловина. Тези склонове са разчленени от речно-долова мрежа, която отводнява тази част от рида към река Витомерица, десенприток на Правешка река. 12

Фиг. I Морфохидрографска скица ма Ботевградската котловина

Южнаата ограда на Ботевградската котловина е планината Било, част от Етрополската верига на Западна Стара планина. Било е добре проучена планина. Известни на ботевградчани са върховете й Венеца, Люта глава, Маняков камик и Рудината. На ЗООм под връх Рудината е построена едноименната хижа, през 1936 г. Тя има великолепно разположение. От нея се открива величествена панорама към Западна и Средна Стара планина. 13 подножието на Било се намира летовището “Зелин”, на 3 - 3,5 км южно от Ботевград, по долините на реките Червена киселица и Ечемишка. По-малки реки и суходолия са формирали в местността живописни ридове, покрити с гори и поляни. Зелин и околностите му са любимо място за отдих на ботевградчани. Тук е разположена курортно-вилната зона на града. Особеното за планината Било е това, че тя се отделя от масива на вр. Звездец /Илдъзтабия-1655 м/ при горните течения на реките Ечемишка, Равна и Бебреш, а ниската седловина Равното буче е връзката й с Етрополска планина. Най-високият връх на Било е Маняков камик /1439 м/. Северните и североизточните склонове на Било, в подножието на които е разположен Ботевград, са силно нарязани от речните долинц и суходолия. Образуваните между тях ридове са изключително живописни. • От връх Белия камък се спускат Стубелски рид и Плоски полени. Тези ридове разделят долините на реките Стубелска и Червена киселица. От Плоски полени се разкрива панорамна гледка към Ботевград,

14

равното поле и ниските планини на Предбалкана. Тук има следи от някогашна земеделска дейност. Жителите на старото селище Зелин, просъществувало от IV до XVIII в., живеели скрито сред горите и поляните на Било. Те обработвали заравнените места по склоновете и билата. Налице са много следи от тяхната стопанска дейност. • От връх Люта глава се спуска Милушевският рид. Той служи за вододел между реките Червена киселица и Ечемишка. По източния склон на рида са построени много вили на фона на млади горски насаждения. • Най-висок и величествен между ридовете на Било планина е ридът Чеканица. Той отделя долината на Ечемишка река от долината на река Бебреш. Спуска се към града и се изправя югозападно от него като една огромна крепостна стена. Склоновете му са покрити с гори, овощни градини и лозя, между които се гушат летните къщи на ботевградчани.

Пиша тези редове и си мисля за изключителната привързаност на моите съграждани към Зелин, Чеканица, Рудината, към всяка педя земя от своята планина Било. Слушала съм с каква любов възрастните хора говорят за всяка местност: за Букалин дол и Женска поляна, за Чечковец и Ечемище, за Гумнищата, Плъоскач и Дебелия рът. Усещам някяква дълбока връзка с миналото, с живота на прадедите ни, живели 15 века в скритото из горите на Било планина село Зелин. Жителите му засаждали ечемик и картофи, отглеждали кози и говеда, имали изобилие от дърва за огрев, ловували. Чистият въздух, зеленината наоколо, бистрата вода и красивата 15

към полето, съхранили в тях тази дълбока привързаност към своя край, която се предава от поколение на поколение. Днес шосейната магистрала “Хемус ” прекосява ридовете на Било планина. Тунелът под Чеканица носи името на Ечемишка река. Свикваме постепенно и с грохота на преминаващите с голяма скорост автомобили. Свързваме красотата на околната природа и представите ни за бита на прадедите ни судобствата и ускорения ритъм на живота днес Геоложкият строеж на Ботевградската котловина е свързан с геоисторическото развитие на цялата Старопланинска система и, по-точно, на Етрополска Стара планина и Западния Предбалкан. Различни по състав и възраст скали изграждат Етрополска планина и разклонението й Било. Разкриват се както метаморфни скали - шисти, филити, кварцити, гнайси, така и магмени /интрузивни/ скали - гранодиорити и гранити. Срещат се и вулкански /ефузивни/ скали - диабази, андезити, диорити, порфирити и др. Геоложките изследвания доказват, че най-старите скали, които изграждат планината Било са с палеозойска възраст, т.е. на повече от 500 млн години. / фиг. 2 Геохроноложка таблица/ Тогава се “ражда” Стара планина - на дъното на голям воден басейн с натрупани утайки, които, в резултат на бурна магмена дейност, се нагъват и променят / метаморфозират/. Така се образуват метаморфните скали, които изграждат големи части от планината Било. По същото време се внедряват и големи количества магма, застинала вътре в земната кора. Образуват се магмените / 16

Продължителност

ЕРА

ПЕРИОД

ЕПОХА

(в години)

КВАТЕРНЕР

НЕОЗОЙ 70 млн.

0. ш S ZT CL ш н

Неоген

Холоцен Плейстоцен Плиоцен Миоцен

Олигоцен

Палеоген

70 млн.

Креда

60 млн.

Юра

Еоцен Палеоцен Горна креда Долна креда Горна юра (малм)

МЕЗОЗОЙ

Средна юра (догер)

Долна юра (лиас) Горен триас 40 млн.

Триас

Среден триас

Долен триас 55 млн.

Перм

70 млн,

Карбон

60 млн.

Девон

Цехщайн Ротлигенд

Горен карбон

Долен карбон Горен девон

Среден девон

Долен девон ПАЛЕОЗОЙ

30 млн.

Силур

60 млн.

Ордовик

Горен силур

Долен силур Горен ордовлк

Среден ордовик

Долен ордовик Потсдамиен 70 млн.

Камбрий

Акадиен Георгиен

->s CL

ПРОТЕРОЗОЙ

S о

Ч

АРХАЙ

Фиг,2

d Q. Ц 5 со

Геохроноложка таблица

17

интрузивни/ скали - гранити и гранодиорити. Гранодиоритите изграждат почти цялата основа, “дъното”на Ботевградската котловина, източните части на Било, както и части от вътрешнокотловинните възвишения - Медвен, Темуш и Бърдцето. До края на палеозойската ера, различни части от днешния обхват на Стара планина са били заливани от водите на морски и езерни басейни, но Главната Етрополска верига и Било остават суша, атакувана главно от външни земни сили. През мезозойската ера, на север, в зоната на днешния Предбалкан, бушуват морета, в които се образуват различни по дебелина и състав утайки, превърнали се по-късно във варовици, пясъчници, мергели, доломити и други седиментни скали. Проявява се отново вулканска дейност, в резултат на която са вулканските скали по долините на реките Бебреш и Витомерица. В края на мезозоя завършва в общи линии формирането на Стропланинската област. През следващата, неозойската ера, по-точно през палсогена, се проявяват мощни нагъвателни движения, които дооформят структурния облик на Стара планина и в частност на Етрополска планина и разклонението й Било. В края на младия терциер, преди около 1 млн. години, по система от млади разседи започва да потъва котловинното дъно на днешната Ботевградска котловина. Очертават се нейните контури. Оформят се и вътрешнокотловинните възвишения. По същото време започва и т.нар. “блоково” издигане на Стара планина, която се извисява все повече над Предбалкана и Средна гора. Зоните на разломяването, на границата между планинската ограда и котловинното

18

дъно, се задълбочават. Днес там скалите са силно натрошени, дори смлени. По тия ясно изразени тектонски линии се установява и рудопроявление - баритни, оловни и молибденови находища. През кватернера, последният период от геоложкото развитие на Земята, когато се появява и човешкия род, Старопланинската верига расте и се издига, а котловинното дъно потъва все повече и над гранодиоритната скална подложка се натрупват дебели 100 - 120 м кватернерни отлагания от речни чакъли и пясъци. Реките се врязват в гръдта на Било планина. Моделират се долините на Бебереш, Червена киселица и Ечемишка реки, както и долините на по-малките реки и клисури. Издигането на Било продължава и в наши дни с около 1 мм годишно. Със същия темп потъва и котловинното дъно. Със скалния строеж и произход на Ботевградската котловина са свързани нейните налични минерални суровини. Това са разнообразни метаморфни и магмени скали. В миналото, по долините на реките Ечемишка, Червена киселица и Бебреш, се развивало рударство. Налице са следи от шлака и копанки за промиване на златоносен пясък покрай много от малките реки. Разкритите молибденови, оловни и баритни проявления в Ботевградската котловина днес нямат промишлено значение. В бъдеще, вероятно ще бъдат използвани. В климатично отношение в Ботевградската котловина намират проявление чертите на умереноконтиненталната климатична област. Най-студеният месец е януари, със средна многогодишна температура на въздуха 19

минус 1,4° С, а най- топлият - юли, 21,6° С. Големите разлики в надморската височина между котловинното дъно /35Ом/ и ограждащите го планински върхове - Мургаш / 1687м/, Козница /1637м/, Маняков камик /1439м/ и др. създават условия за задържане на студения въздух в ниските части и допълнителното му охлаждане. Измерената абсолютна минимална температура е минус 30,5° С. Често през есенно-зимния сезон в полето, където е разположен Ботевград, се образуват' гъсти мъгли. Те намаляват силно видимостта, покривайки плътно равнинните части. Тогава, погледнато от околните ридове, дъното на котловината се синее и наподобява овално езеро. Местното население нарича тази есенно-зимна мъгла “синявица”. Често през зимата има и необичайни затопляния, причинени от нахлуващи от югозапад по-топли въздушни маси, придружени с образуването на фьоиови ветрове. 1 Понякога фьоновият вятър стопява снежната покривка само за една нощ, а през пролетта ускорява разлистването на горската растителност. Често нахлуването на фьона се предхожда от образуването на многослоест облак над вр. Мургаш. След утихването на вятъра падат валежи. Друг местен вятър е “горнякът”, “вечерникът”, характерен за леговището “Зелин”. Той се чувства най-осезателно през летните горещи дни. Духа привечер. Спуска се от високите части на планинната към подножието и долините на реките 2Фьонът е топъл и сух “падащ ” вятър, който духа по северните склонове на Стара планина,Витоша,Родопите,през зимата и пролетта

20

и носи живителна прохлада. Преобладаващите ветрове в Ботевград и неговите околности са северозападните. Те са свързани с преноса на влажни въздушни маси от запад и северозапад. Средната им скорост е 1,5 до 2 м/сек. Много са и безветрените дни в годината. По данни на Централната хидрометеорологична служба, Ботевградското поле е едно от слабоветровитите места в България. Така например, средната скорост на вятъра за м. юли е 0,6 м/сек, а за м. януари е - 0,8 м/сек. Годишното разпределение на валежите е с умерено-континентален ход. Средногодишната им сума е 746 л/куб. м, а разпределението по сезони е, както следва: зима - 15%, пролет - 29%, лято - 34% и есен 22%.Най-много валежи падат през м. май, юни и юли, което е много характерен белег за континенталния климат. Често летните валежи са поройни и причиняват щети.

Таблица 1. Климатични особености на отделните сезони

Сезони

Зима Средна януарска температура - минус 1,4 С, Валежи - 112 л/кв. м

Особености Дъждовно, снежно, студено. Снежна покривка - 60-90 дни. Образуват се мъгли. Понякога духат фьонови ветрове.Най-голе мите застудявания са при ясно и

сухо време - до минус 30,5 С .

21

Пролет Средна температура 13 - 15еС Валежи -216 л/кв.м

Лято Средна юлска темпе ратура 21,6 С . Валежи - 298 л/ кв.м

Есен Средна температура - 6 С

Валежи - 120 л/ кв.м

През м. март-хладно и дъждовно По-сухо - през април. Затопляне започва през втората половина на м. май. През юни падат поройни валежи и градушки. През юни и началото на юли горещо и влажно. Характерни са т. нар. “юлски горещници”. През август и септември - сухо. Измерената максимална температура на въздуха е 41,2 С.

Първата част на есента - топла, втората - студена.Сланите и мъглите са често явление.

Средногодишни климатични показатели

Средногодишна температура на въздуха 10,9~ С Средногодишни валежи - 746 л/ кв.м Средна влажност - 74 % Реките и подпочвените води са природни богатства на Ботевградската котловина. Речната система се формира от река Бебреш и нейните притоци. Тя извира от западния горист склон на връх Звездец /Илдъзтабия/ - 1655 м в Етрополска Стара планина под името Клисура. До местността Рибни вир събира водите на реките Тиовска,

22

Будилска и Твърдомещница, след което, е името Бебреш, образува своята дълбоко всечена праволинейна долина, използвана като проход /Арабаконашки проход - до 1942г., Ботевградски проход - днес/. При е. Врачеш реката навлиза в Предбалканските ридове Гола глава и Лакавишки, където образува три живописни пролома. Първият е Новаченският, северно от еднименното село, дълъг около 3 км. Оттук реката сменя посоката си на изток. Вторият пролом на реката е Урвишкият, е дължина 1,5 км. Тук, в дългото Боженишко долинно разширение река Бебереш образува красиви завои /меандри/. Третият, найвнушителният пролом, е Боженишкият. След 5 км, при е. Своде, реката се влива в река Малки Искър. Общата дължина на река Бебереш е 46 км. Средният й годишен отток е 3,7 куб. м/сек. Налице са ледови явления, коиго понякога продължават през зимния сезон до 30 - 40 дни. Притоците на река Бебреш увеличават водите й неколкократно при снеготопене и поройни дъждове. Позначителни са левите притоци Бела, Орля, Чешковица, Осеница, Писана, Рударка и др., които отводняват източните склонове на планините Мургаш, Ръжана и Голема планина. Най-буйна от тези реки е Рударка, която понякога, при пролетните и летните прииждания, търкаля камъни и излиза от леглото си. Десните притоци на р. Бебреш водят началото си от Било планина. Най-значителна е р. Калница, в която се влива и Ботевградската Стара река. Стара река се образува от сливането на реките Ечемишка и Червена киселица. Това сливане е в ниските части на м. “Зелин”, на прехода между планинската ограда и равното поле. В миналото, при

23

поройни валежи, реката буйно прииждала и се разливала. През града правела големи завои през дворовете и градините на местните жители. Протичала съвсем близо до Часовниковата кула. Неколкократно, още през 30тс и 40те години, коритото на реката е коригирано. Днес тя е канализирана. Десни притоци на р. Бебреш са и реките Черниш и Бистрица. Голямо значение за водоснабдяването на сегашния град има построеният на р. Бебреш язовир “Бебреш”. Той е построен и завършен през 1987г. с цел напояване на земеделски земи. Днес водите му се използват както за промишлени цели, така и за питейно-битово водоснобдяване след пречистване. Чашата му събира 15 100 000 куб.м вода. Стената му е висока 48 м и дълга 408 м. Изградена с от трамбована глина, което, според специалистите, гарантира солидност и устойчивост. Обемът на насипа е 1 580 000 куб.м. Към стената е изградена и водна кула, висока 53 м. Чрез нея става подаването на водата по специални тръби към Ботевградското поле и Ботевград. По този начин проблемът с водоснабдяването на Ботевград е решен. През всички сезони в градската водопроводна мрежа има достатъчно вода. Тук с мястото да се отбележи голямата заслуга на Васил Цанов Василев 2, допринесъл за проектирането и построяването на язовира. ' Васил Цанов Василев - роден в с. Трудовец, Ботевградско. По професия агроном. Работил като учител в Селскостопанския техникум, после като председател на ТКЗС-Ботевград. Избиран е за зам. министър на земеделието и секретар на ЦК на БКП.

24

Друг, по-малък язовир, е Мали лак. Днес водите му се използват за спортен риболов. В Ботевградското поле има и подпочвени води. Те савсмукани в наносните отложения на реките. Водоносни са чакълесто-песъчливите хоризонти. Нивото на тези води е близо до повърхността и на места причинява заблатявания. Извършва се и водочерпене посредством сондажни пробиви. Картината на природната среда би била непълна без разкриване особеностите на почвеното богатство. В планинската част на котловината преобладават кафявите горски почви. Те се образуват върху разнообразни по състав скали под въздействието на горската растителност и по-високата влажност - над 800 м надморска височина. Тези почви са плитки, леки, рохкави, с кафяв цвят. Плодородието им не е голямо. Почти навсякъде са заети от естествени гори, а където горите се изсечени —от пасища и ливади. Сивите горски почви са разпространени в пониските планински части - до 800 м. Те са характерни и за летовище “Зелин”. Естественото им плодородие не е голямо, но са подходящи за овощия, лозя, картофи и др. Алувиално-ливадните почви са разпространени по теченията на реките Бебреш, Калница и техните притоци. Образувани са при условията на овлажняване, от разливането на реките, и богата ливадна растителност. В тях ежегодно се натрупват минерални вещества, поради постоянното заливане с речни води. В полското землище на Ботевград тези почви са най-широко разпространени. Върху тях, при правилна обработка и наторяване, дават добри добиви царевицата и пшеницата, както и ливадните

25

култури. Природно богатство за нашия край е и естествената горска, храстовидна и тревна растителност. Обширни са буковите гори.Техният пояс е добре запазен. Варира от 700 - 800 м надморска височина до 1 400 - 1 500 м. Гората обвива планинските склонове на речните долини на планините Било, Мургаш и Ръжана. Вековни гори има по долината на Ечемишка река. В местността “Равна мъртвина” се намира най-старото буково дърво, с височина 26 м. В по-ниския пояс, до 700 - 800 м, са разпространени дъбови гори - главно в Предбалканските ридове. Следи от дъбрави има и в полето. В местността “Конаревец”, до 50те години, имаше дъбове, на които се възхищавахме като деца. По клоните им се виждаха щъркелови гнезда. От т.нар. “стубли” бликаше изворна вода. Днес единични групи дървета от дъб или цер има в защитената местност “Дренето”. Благунът, церът и габърът, наричан от местните жители “свинака”, са разпространени и в ниските части на ограждащите планински ридове. Покрай реките и в усойните долове и дерета растат леска, върба, топола и елша. Под сенките на дъбравите или по припечните места са разпространени къпини, ягоди, много видове гъби и билки. Залесените места са главно с иглолистни дървета - черен бор, смърч, ела. На фона на по-светлозелените широколистни гори, те се очертават като тъмнозелени петна и създават пъстрота в общия фон. През есента се открояват ярко сред жълтеещите широколистни видове. От дивите плодни дървета и храсти се срещат круша, киселица /дива ябълка/, глог, трънка, шипка и др.

26

Животинският свят в Ботевградската котловина е силно намалял. От по-големите бозайници, в по-високите части на Било и Мургаш, се срещат сърна, благороден елен, дива свиня, лисица, а от по-дребните бозайници - златка, белка, заек, катерица и др. Разпространени са и мишевидните гризачи. Представители на влечугите са пепелянката, усойницата, пъстрият смок. На изчезване е зеленият гущер. Пойните птици допълват картината чинки, синигери, сойки, кълвачи, врани, свраки. Във водите на р. Бебреш и на някои от притоците й се срещат, все по-рядко, черна и бяла мряна, скубар и др. В заключение, ще подчертая, че природният лик и природните богатства на Ботевградската котловина са били от значение за възникването и развитието на града и предшестващите го селища и са оказвали, оказват и днес, своето влияние върху традициите, бита и душевността на местното население.

* * *

27

НАСЕЛЕНИЕТО НА ОРХАНИЕ И БОТЕВГРАД ПРЕЗ ГОДИНИТЕ Населението на нашия град се променя през годините както по своя брой и състав, така и по своето жизнено равнище, бит и култура. Интересни са данните за броя на населението. Първото официално преброяване е направено през 1880 г. Броят на жителите в тези първи две години след Освобождението е 2297. Данни за живеещите в града получаваме и от записките наФеликс Каниц, който минава през Орхание през 1873 г. и записва броя на къщите - 505. Ако живеещите във всяка къща са 7 - 8 човека /тогава семействата са многодетни/ , то градът е имал 3 200 - 3 400 жители. По време на Освободителната война турското население се изселва /600 - 700 човека, според броя на къщите,които са 85/, а така също и черкезкото население / 170 200 човека, при 25 черкезки къщи/. Увеличената смъртност, от глад, болести и недоимък в разрушения през войната град, също води до намаляване броя на населението. През следващите години, според наличните статистически данни, населението се променя както е посочено в приложените таблица и диаграма. / фиг.З и 4/ През първите 10 години след Освобождението населението се увеличава с 493 човека, главно в резултат на естествения прираст. В следващите 10 години - с 570 човека. През годините на стопанска стабилизация и културен подем от началото на XX в. до 1910 г. - с 1075. Годините на трите войни, Балканска, Междусъюзническа и Първа световна, се отразяват зле върху демографския процес в цяла България, включително и в нашия град. Убити са 67 млади мъже от Орхание. От холерната епидемия през 1913 г. 28

Окръг,област

Година на преброяване

Брой жители

Орханийски окръг

..

18»г

229?

Софийски окръг



18®г

2780

окръг

*

1800

3350

S

Софийски окръг



1В1&-

442S

I

Софийска окръг

*

is?Qr

4485

Софийски окръг

1034Г

4527

Софийски окръг

31 -Декезмзрк •

iSCSr

5B3S

Софийски окръг

31 -Декември

1840Г

Софийски окръг

Smile Life

When life gives you a hundred reasons to cry, show life that you have a thousand reasons to smile

Get in touch

© Copyright 2015 - 2024 AZPDF.TIPS - All rights reserved.