В света на пеперудите

ПРОСВЕТА

Златозар Боев

Художник на илюстрациите

Георги Пчеларов

ПРОСВЕТА СОФИЯ

ПЪСТРОЦВЕТНИ И ИГРИВИ

На проф. Кръстю Тулешков (1901—1976) — бележит изследовател на насекомите в България 3. Боев

Наред с птиците пеперудите са може би най-популярните при­ родни създания. И те като пернатите и гласовити летци са пищно надарени от природата с всевъзможни багри и форми, които ви­ наги ни изпълват с възхита. Когато в окъпаната от слънчеви лъ­ чи поляна погледът ви се спре на затрептелите във въздуха край разцъфналите цветове пъстрокрили същества, душата ви навярно се изпълва със същия възторг и умиление. Пеперудите ни доставят същата радост, същия трепет и събуждат у нас любовта, която кара човека да се чувства щастлив в този все по-тесен и обедняващ на природни красоти свят. Светът на пеперудите. Техен ли е той? И откога? Колко вида пеперуди живеят на Земята? Какво е развитието им, устройството им и какво е тяхното място в ощетената ни природа? Това са само някои от въпросите, които днес занимават лепидоптеролозите — учените, които изследват пеперудите. В научната литература ла­ тинското название на разреда Пеперуди е Lepidoptera (от гръцко­ то лепис — люспа, и птерос — крило). Пеперудите са се оформили като самостоятелен разред насе­ коми в началото на триаския период на мезозойската ера, т.е. пре­ ди около 240 милиона години — или те са връстници на динозав­ рите! Едни от най-древните веществени доказателства в палеонтологичната им летопис датират от началото на кредния период (преди около 140 милиона години). Запазилите се вкаменени или включени в кехлибар техни останки дават основание на палеон­ толозите да смятат, че преди около 70 милиона години вече са съ­ ществували съвременните семейства пеперуди. През олигоцена (преди 37—25 милиона години) възникнали много от съвремен­ ните им родове. Изкопаеми пеперуди са намирани в земните пластове в Испания, Германия, Хърватска, Италия, Франция, Ве­ ликобритания, Русия, Казахстан, САЩ (щата Колорадо) и др. В съвременната ентомофауна* на Земята пеперудите са наймногобройният разред насекоми след разреда на бръмбарите (твърдокрилите). Според различни специалисти разред Пеперуди наброява от НЮ до 200 семейства, които включват общо не помалко от 140 000 вида. Разпространени са на всички континенти и на много, дори на значително отдалечени в океана малки остро­ ви. На Антарктида пеперуди няма. Пеперудите се разделят на два подразреда — Равнокрили (Низши — Jugata, или Homoneura) и Разнокрили (Висши — Frenata, или Heteroneura), всеки от които има доста сложна вът­ решна подялба. Ентомолозите (специалистите, които изучават насекомите) всяка година описват десетки нови за световната на­ ука видове пеперуди. От друга страна обаче с бурните темпове на преобразуване на природата (разораването на степите, изсичане­ то на горите и т. н.) стотици видове измират, преди още да са ста­ нали известни на учените. Унищожаваме по-малките си съседи по планета, без дори да сме научили, че те съществуват редом с нас! Повечето пеперуди дори нямат български наименования и затова в книжката някои от тях са споменати само с латинското им име. (Илюстрираните видове в текста и на таблото са означени с цифри.) За много хора пеперудите са дневни животни. Според тях те се активизират едва след като слънцето огрее добре горската поляна или склона. В действителност обаче повечето пеперуди отбягват слънцето. Те предпочитат да летят привечер, нощем или призори. И денем, и нощем обаче те са винаги добре дошли. Та нали нощ-

ните пеперуди са главната храна на стотици видове прилепи, а съ­ що и на козодоите, чухалите, кукумявките и на още много други птици! Денем пък дневните пеперуди са основната храна за реди­ ца видове дневни птици, като славеите, коприварчетата, сврачките, мухоловките, пчелоядите (въпреки името им!) и още много други. Кое отличава пеперудите от останалите насекоми? Преди всичко особеностите на техните крила. Независимо от формата им всяка пеперуда има четири крила, чиито размах може да бъде от 2 мм до 31 см. Те са покрити с много дребни люспички от хитиново вещество. (Нали са люспокрили!) Подреждането на люспичките е подобно на подреждането на керемидите по покривите, но то може да се види само с микроскоп или с лупа с по-голямо увеличение. ,П атент“ на пеперудите е спирално навитото под главата им удължено хоботче, образувано от силното разрастване на долните им челюсти. Чрез него те се хранят, като смучат нектар от цвето­ вете на растенията. Важно е да знаете, че ларвният стадий на пепе­ рудите се нарича гъсеница. След време гъсеницата се превръща в какавида, защитена в пашкул, от който излиза напълно развита пе­ перуда. Ползата или вредата от някои видове пеперуди за човека зависи от храненето на техните гъсеници. Формата и големината на гъсениците е видово специфична. Размерите им са от 2— 3 мм до над 15 см. Често пеперудата (т.е. възрастното насекомо — имагото) живее много по-кратко от гъсеницата. При някои видове ста­ дият гъсеница трае до две години, а имагото при други преживява не повече от една-две седмици. Понякога след обилно размножава­ не на някои пеперуди гъсениците им на огромни пълчища тръгват да търсят храна. Така, впуснали се в масово преселение, те могат да унищожат растителността върху обширни площи. Досега в България са известни около 2600 вида пеперуди, представители на 50 семейства. 94% от тях са нощни видове. Ос­ таналите едва 6% за дневните пеперуди обаче са им донесли по­ пулярност, заради която наши и чуждестранни колекционери, во­ дени от съмнителни изследователски мотиви, опустошават нахо­ дищата на редки видове. Нещо повече — преди няколко години у нас се появи и детска шарена книжка със заглавие „Ловци на пе­ перуди“.** Тя не само обясняваше как, но и като че ли насърча­ ваше децата да колекционират мъртва тази пъстрокрила красота. Целта на нашата книга е съвсем друга. Тя ви представя многооб­ разието на пеперудите и значението им в природата, а оттам и не­ обходимостта за тяхното опазване. Обедняването на света на насекомите, голяма част от който са пеперудите, води до по-трудното изхранване на малките в гнездо­ то на пойните птици, до затрудненото намиране на храна от приле­ пите и т.н. Оттук и връзката им със следващото звено — грабливи­ те птици, хищните бозайници и др. Затова нека всичко бъде на мяс­ тото си! Онези от вас, които искат да разгледат отблизо красотата на пеперудите, могат да се разходят из залите на Националния при­ родонаучен музей, където ще видят и някои от най-изящните пред­ ставители на тази група насекоми, събирани в продължение на по­ вече от 100 години от всички кътчета на Земята. Красиви сбирки от пеперуди има и в природонаучните музеи в Пловдив, Варна, Бур­ гас, Плевен, Белоградчик, с. Черни Осъм (Ловешко) и др. Не ста­ вайте и вие събирачи на пеперудена смърт! Защото много преди да сме се появили на този свят, той е принадлежал на останалите живи същества, сред които са и пеперудите! Златозар Боев

* Ентомофауна — от гр. ентомон — насекомо, и Фауна — бо­ гиня на горите и полята, покровителка на стадата. В зоологията думата фауна означава животински свят, видовия състав на жи­ вотните. © Златозар Николаев Боев, 1995 г. © Георги Стоянов Пчеларов — художник, 1995 г. Издателство „Просвета“, София ISBN 954-01-0494-7

** Милчев, А. Ловци на пеперуди. С., Отечество, 1978.

На първа страница на корицата — Protogonius tithoreidis. На четвърта страница на корицата — горе Ornithoptera croesus, долу — брукенов птицекрил (Trogonoptera brookiana). На титулната страница — средна винена вечерница (Deilephila elpenor).

В нашата природа те са може би най-ефектните пеперу­ ди. Правят впечатление не само със значителните си раз­ мери и контрастното си и ярко оцветяване. Бързият им стремителен полет е също отличителна особеност. Антенките им са дълги и неразклонени. Когато пеперу­ дите си почиват, те държат крилата си затворени, прибра­ ни едно до друго във вертикално положение. Полуме­ сеците водят дневен начин на живот, т.е. активни са само в светлата част от денонощието и особено при слънчево топло време. Размахът на крилата им е от 4 до 25 см, но при евро­ пейските видове не надхвърля 10 см. Едрите представите­ ли обитават тропиците. Техните размери неколкократно превишават големината на някои от най-дребните птици — колибрите. За повечето видове е характерен т.нар. по­ лов диморфизъм (разлики във външността, главно в раз­ мерите и в окраската, на мъжките и женските). Известни са около 540 вида, като огромното им мнозинство предпо­ чита топлите тропически ширини. В България се срещат 8 вида. Всички имат едри, пъстро нашарени гъсеници. Между главата и първия гръден сегмент имат вилоподобен орган с ароматни жлези. Какавидите висят свободно, закрепени с тънка нишчица за субстрата (предмет, материал, служещ

за здрава основа). В това състояние те презимуват и на следващата пролет вече се превръщат в пеперуди. Полумесеците са едни от най-красивите и най-едрите пеперуди. Ето защо много видове — особено в тропични­ те страни, днес са подложени на хищническо излавяне от колекционери. Европейските представители също са сред най-редките пеперуди на континента. Някои видове са включени в Световната и в Европейската червена книга, както и в Червената книга на България*. Видове в България: голям полумесец (Papilio machaon, 1, 2, 3), малък, или многоивичест полумесец (лястовича опашка) (Iphiclides podalirius), аполонова пе­ перуда (Parnassius apollo, 4, 5), поликсена (Zerinthia polyxena). Чуждоземни видове: райски птицекрил (Ornithoptera paradisea, 7), брукенов птицекрил (Trogonoptera brookiana), еленин троидес (Troides helena), лидердалова армандия (Bhutanitis liderdalii), алкиной (Atrophaneura alcinous, 6), серицин (Sericinus montela). ' * У нас все още не е отпечатана червена книга за безгръбначни­ те животни, но в предвиденото бъдещо издание вече са набелязани видовете, за които съществува опасност за оцеляването им в нашата природа.

Белянките са най-обикновените пеперуди у нас, които можете да срещнете почти навсякъде, дори и в централни­ те части на големите градове. Не мислете, че тези пеперу­ ди са само бели! Макар че окраската им най-често е бяла, жълтият, охровият и оранжевият цвят също багрят крила­ та им. В тропиците има дори почти черни белянки! Пове­ чето белянки са дребни видове, а най-едрите достигат 8 см. Всички видове имат тънки и неразклонени антенки, завър­ шващи с топчесто разширение на върха, подобно на главичка на топлийка. Предните крачка са развити пропор­ ционално на останалите. Семейството наброява около 500 вида, разпространени в Европа, Азия и Америка. В Бълга­ рия са установени 24 вида. Гъсениците им са зелени или пъстри и са покрити с къси косъмчета, които изглеждат ка­ то фин мъх. Какавидите се прикрепват към субстрата чрез задния край на тялото си с гънки нишки. Броят на поколенията в различните райони за отделни­ те видове е различен. На север белянките дават по едно поколение годишно, но на юг могат да имат и до 5 поколе­ ния. Ако пролетта или лятото се случат хладни и дъждов­ ни, гъсениците от I—III поколение презимуват в пашкули и така дочакват следващата пролет, когато се превръщат в пеперуди. Гъсениците на някои от видовете са изявени вредители

по зеленчуковите и овощните култури. Възрастните насе­ коми (пеперудите) се хранят с нектар от най-различни рас­ тения, но обикновено предпочитат нектара от цветовете на растенията от сем. Кръстоцветни (Brassicaceae) — пол­ ския и черния синап, различни видове зеле, рапица и др. Затова се препоръчва в селскостопанските участъци сис­ темно да се унищожават плевелните растения от сем. Кръстоцветни като една от мерките за борба с вредящите видове белянки. Видове в България: бяла овощна пеперуда (Aporia crataegi), бяла зелева пеперуда (Pieris brassicae, 1, 2, 3), кардаминова пиерида (Anthocharis cardamines), лимонена пеперуда, или лимонница (Gonepteryx rhamni, 4, 5), пепе­ руда пощальон (Colias crocera). Чуждоземни видове: вискотова жълтушка (Colias wiskotti), източна пиерида (Euchloe orientalis), розов мадаис (Madais fausta, 6), тайванска жълтушка (Hebomoia glaucippe formosana, 7).

Два белега в устройството на тези пеперуди са особено характерни: отсъствието на нокътчета на предните им крачка и силното им скъсяване, както и липсата на удебе­ ления на жилките по крилата. Многоцветниците у нас са едни от най-едрите дневни видове. Летят из горските поля­ ни, над пасища, ливади и планински открити пустеещи те­ рени. Понякога може да ви зарадват с ярките си цветове и в градските паркове. Някои видове, като дяволската пеперуда например, извър­ шват далечни сезонни пътешествия. Този вид всяка година прелита от Европа над Средиземно море и достига пустинята Сахара. На север е разпространен до Швеция и Исландия. Окраската им е ярка, контрастна, фигурирана. Разма­ хът на крилата е от 2,5 до 18 см. Те са изпъстрени с петна с формата на очи, които при някои видове имат и защитно значение. Когато пеперудата разтвори рязко крилата си пред клюна на наближилата я птица, „очите“ изведнъж се „облещват“ и за миг, докато изненаданата птица ги раз­ глежда, пеперудата е вече отлетяла... Някои видове на дол­ ната си страна имат мозайка от красиви петънца, святкащи със седефен отблясък. Затова и се наричат така — седефки. В света са установени около 2000 вида многоцветници, разпространени из всички континенти. Според ентомолога Юлий Ганев у нас се срещат 48 вида.

Гъсениците им са със средни и големи размери и обик­ новено имат шипчета или месести израстъци. Пашкулите им са висящи, с ъглеста повърхност. При някои видове те, както и гъсениците им могат да променят цвета си според околната среда. Зимата прекарват както в състояние на ка­ кавиди или гъсеници, така и като възрастно насекомо — пеперуда. Някои видове на многобройни ята предприемат далечни пътешествия, при които прелитат понякога стоти­ ци и дори хиляди километри. Видове в България: голяма тополова пеперуда (Limenitis populi), адмирал ( Vanessa atalanta), дневно па­ уново око (Inachis io), лилава седефка (Boloria dia, 1), дя­ волска пеперуда (Cynthia cardui), траурна мантия (Nymphalis antiopa, 2, 3), ясенова мелитея (Euphydryas maturna). Чуждоземни видове: явански адолиас (Adolias dirtea javana), японска седефка (Argyreus hyperbius), северна се­ дефка (Boloria aquilonaris), шренкова преливница (Apatura schrenckii, 4), пенелопена седефка (Argynnis zenobia), Kallima inachus, 5.

Семейство Сатири, Кадифянки и Очанки

Към това разнообразно семейство отнасяме много от ефектните едри и ярко обагрени дневни пеперуди. По външ­ ното и вътрешното си устройство, както и с биологичните си особености те са много близки до многоцветниците, с ко­ ито понякога ги обединяват. Имат закърняла първа двойка крачка, а антенките им приличат на топлийки. Наброяват над 1500 вида. Семейството е разпростране­ но почти космополитно (повсеместно). Сред тропичните видове има и такива, които летят нощем. В България се срещат 55 вида в равнинни, горски и планински местообитания. Сатирите са едри пеперуди. В размах крилата им до­ стигат 25— 100 мм. Обикновено са тъмно оцветени — в кафяво, тъмносиво, черно, тъмновиолетово и др. От дол­ ната страна на крилата си имат по няколко светли петънца (точици), оградени с тъмен кант, подобни на очи, откъдето идва едно от българските им имена — очанки. Биологич­ ният смисъл на тези шарчици е в отвличането на внимани­ ето на неприятеля. Нападащата птица често се заблуждава, като кълве не по тялото, а по краищата на крилата, където са „очите“. Гъсениците на повечето видове са голи, неокосмени. Формата им е вретеновидна, често с по два израстъка в задния край. На цвят са зелени, жълти или кафеникави с

(Satyridae)

надлъжни ивички. Хранят се и живеят сред житните треви, по-рядко — по тропичните дървета. Видовете от това се­ мейство презимуват като гъсеници. Високопланинските видове за краткото лято не могат да продължат развитието си след стадия гъсеница и прекарват две зими, преди да се превърнат в красиви пеперуди. Само някои видове прези­ муват като какавиди или яйца. Видове в България: шахматна, или зеброва пеперуда (Melanargia galathea), кадифяна медуза (Erebia medusa, 1, 2), родопска кадифянка (Erebia rhodopensis), сатир въл­ шебник (Kanetisa circe, 3), профилна пеперуда (Maniola jurtina). Чуждоземни видове: памирски, или алфераков сатир (Satyrus alpherakyi), еверсманова очанка (Lasiommata eversmanni), едроока, или давендрова очанка (Hyponephele davendra), тундрова, или мелисова кадифянка (Oeneis melissa), пиретов сатир, или пиретова калитера (Callitaera pireta, 4), сатир на Бишоф (Satyrus bischoffli, 5).

И двете български имена се използват равностойно, когато става дума за представителите на това семейство. В повечето случаи те са дребни, игриви дневни пеперуд­ ки, с размах на крилата 2— 4 см. Мъжките са ярко обаг­ рени в огнени (червено-оранжеви) или небесни (светлосини) цветове. Понякога са зеленикави, но почти винаги имат красив метален отблясък. У нас най-често можете да срещнете тези пеперудки покрай горските пътища, в покрайнините на широколистните гори, по сечищата, чес­ то накацали на рояци покрай някоя локва на пътя или в канавките. Гъсениците им се срещат по широколистни дървета и храсти, а също и по тревисти растения. В тропиците гъсе­ ниците на някои видове са хищни — хранят се с листни въшки, кърлежи, яйца на мравки и др. Видовете от умере­ ния пояс презимуват в стадий на гъсеница, от която на следващата пролет се развива пеперудата (имагото). Наброяват около 1000 вида, разпространени почти кос­ мополитно, с изключение на Антарктида, вътрешността на Сахара и някои други райони. В умерените пояси на Земя­ та се срещат около 500 вида, но в българската природа са представени едва 60 вида. Смята се, че огневките и синевките не нанасят особена вреда на земеделското стопанст­ во.

Видове в България: брезов зефир (Thecla betulae, 1), бяло дубъл-ве (Satyrium w-album), малинова пеперуда (Callophrys rubi, 2), червена огневка (Lycaena thersamon), орионова синевка (Scolitantides oriona, 3), бърза синевка (Polyommatus amandus). Чуждоземни видове: коронован теритас (Theritas coronata, 4), феретиадова синевка (Acriades pheretiades), романов томарес (Tomares romanovi, 5), филипиева синев­ ка (Lycaenopsis filipjevi).

Видовете от това семейство съчетават в себе си беле­ зите на дневните и на нощните пеперуди. С размерите си не правят впечатление, но нежната им, често бледа или постепенно преливаща от един цвят в друг окраска на кри­ лата е фина и красива. В нея обикновено участват резедавият, оранжевият и лилавият цвят. Главата и тялото на хесперидите са удебелени и крилата им изглеждат сравни­ телно къси. Имат тънки антенки, които към върха се уде­ беляват постепенно. Активни са през деня, но полетът им е без пърхане и прилича на полета на нощните пеперуди. Често можете да ги забележите, като прелитат от цвят на цвят из равнините, горските поляни, по планинските лива­ ди и пасища. Гъсениците им са дебели, набити. При някои видове те имат вретеновидна форма. Живеят сред листата на дърветата или на открито. Хесперидите обикновено пре­ зимуват като гъсеници, но по изключение — и като ка­ кавиди. В световната фауна наброяват около 3500 вида, раз­ пространени във всички континенти. Южна Америка е най-богатият на видове от това семейство континент. У нас то е представено с 23 вида. Заради многообразието им хесперидите се подразделят на няколко подсемейства: Pyrrhopyginae, Pyrginae, Hesperiinae.

Видове в България: горска хесперида (Ochlodes vena­ tus), слезова хесперида (Pyrgus malvae), траурна хеспери­ да (Erynnis tages), Thymelicus sylvestris, 1, кафява ружова хесперида (Carcharodus alceae, 2). Чуждоземни видове: полярен пиргус (Pyrgus Centau­ reae), Pyrrhopygae spatiosa, Yanguna cometes, 3, леонардова хесперия (Hesperia leonardus), пъстросребриста хеспе­ рида (Epargyreus clarus), японска хесперида (Parnara gut­ tata), черна, или бразилска сарбия (Sarbia diamippe, 4).

„Най-бързо и продължително летящите пеперуди, ко­ ито имат най-мощна мускулатура, най-аеродинамично ус­ троено тяло и крила, принадлежат към семейството Sphingidae“ — така накратко ги представя изтъкнатият български зоолог проф. Кръстю Тулешков*. И наистина — изследователите на насекомите са единодушни, че найдобрите летци в света на пеперудите са не други, а вечер­ ниците. На български ги наричаме вечерници заради това, че повечето видове са активни нощем. Научното им име про­ излиза от думата сфинкс, защото при безпокойство гъсе­ ницата им заплашително издига предната част на тялото си подобно на прословутата древноегипетска статуя край Кайро. Известни са повече от 1200 вида, мнозинството от ко­ ито са разпространени в тропиците. Най-голямо е разно­ образието им в Южна Америка. В България са известни 25 вида. Тялото им е вретеновидно, дебело, често изпъст­ рено с пастелни шарки. Предната двойка крила са издъл­ жени, островърхи. Размахът им при отделните видове е от 6 до 20 см. В сравнение с тях задните крила изглеждат не­ * Тулешков, Кр. Пеперудите в България. С., Наука и изкуство, 1958, с. 103.

доразвити. Окраската на крилата е двойствена — както за­ щитна, маскировъчна (предните крила), така и демонстра­ тивна, ярка (задните крила). Гръдните им мускули са сил­ ни, затова и полетът на вечерниците е много бърз, динами­ чен, с рязка смяна на посоката. Някои видове развиват скорост от 60 км/ч. Могат и да увисват във въздуха подоб­ но на колибрите докато всмукват нектар от разцъфналите цветове. Гъсениците са едри, дебели и са голи, лишени от мъхо­ во покритие. Задницата им завършва на VIII сегмент с рог­ че, стърчащо нагоре. Превръщат се в какавиди, като се за­ равят в почвата. Гъсениците на някои видове са вредители в горското и селското стопанство. Видове в България: мъртвешка глава (Acherontia atropos), олеандрова вечерница (Daphnis nerii, 1), люляко­ ва вечерница (Sphinx ligustri, 2, 3), гълъбова опашка (Macroglossum stellatarum), прилепова вечерница (Hyles vespertilio, 4), ивичеста дейлефила (Hyles lineata). Чуждоземни видове: пеперуда вещица (Smerinthus geminatus), турангова вечерница (Amorpha philerema), ясенова вечерница (Dolbinopsis grisea), Phlegethontius sex­ tus, Pholus tersa, вечерница на Комаров (Rethera komarovi,

Това са средноголеми нощни пеперуди с размах на крилата 27— 80 мм. Предните им крила са удължени и зад­ ният им ръб при повечето видове има един или няколко качулести (зъбовидни) израстъка, които са дали и името им. Денем, когато почиват, кацнали по стволовете на дървета­ та, прибират крилата си покривовидно, като тялото остава под тях. Коремчето е дълго, а пипалата — гребеновидни. Окраската им е сиво-кафява, но в тропиците има видове с ярки наситени цветове. Вилоопашките са топлолюбиви ви­ дове. Ето защо обитават само умерения и субтропичния пояс на всички континенти. Познати са над 3000 вида, 33 от които и у нас. Яйцата си снасят върху листата на дърветата. По­ вечето видове имат голи, неокосмени гъсеници. Те имат два вилоподобни израстъка на задния си край (оттук и другото им име — вилоопашки). Гъсениците са вредители по културните и по дивите дървесни и храстови насаждения. Хранят се с листата им. За вилоопашките е характерна монофагията — специализи­ ране в хранене само с определен вид храна (например дъбовата вилоопашка се храни само с листата на дъ­ ба). Какавидират в пашкули, образувани сред цепна­ тините на дървесната кора или под нея, сред листата или дори в сухата почва. Презимуват като какавиди

или като яйца. В топлите райони дават до две поколения годишно. Видове в България: дъбова вилоопашка (Peridea anceps), тополова вилоопашка (Cerura vinula), буков копринопред (Stauropus fagi), голяма харпия (Cerura (Dicanura) vinula, 1, 2), месечница (Phalerea bucephala, 3). Чуждоземни видове: средноазиатска качулатка (Paragluphisia oxiana), жълтоврата качулатка (Datana mi­ nistra), червеногърба качулатка (Schizura concinna), дву­ цветна качулатка (Leucodonta bicoloria, 4), Norraca longipennis, Symmerista canicosta.

Това е едно от най-малобройните семейства в света на пеперудите. Включва само 1 род, обединяващ 9 вида, раз­ пространени в Европа, Северна Америка, Близкия изток и Индия. Те са нощни пеперуди с размах на крилата 30— 40 мм. В окраската им преобладават сиво-бежови тонове. Из­ пъстрени са с фини тъмни ивички. В отпуснато състояние крилата им са прибрани като скатовете на покрив (не сто­ ят изправени нагоре). Тялото им е късо, дебело и мъхнато — покрито с фини косъмчета. Антенките им са дълги и нежно двустранно разклонени. Гъсениците на процесионките са спечелили славата на тези пеперуди като едни от най-опасните вредители на горското стопанство. Процесионките периодично преми­ нават през каламитети (рязко и многократно увеличаване на броя им). Наричат се процесионки, защото гъсениците им, струпани с хиляди на едно място, се придвижват из го­ рата една след друга във вид на дълги колони като проце­ сия. Една колона понякога може да включва неколкостотин гъсеници с обща дължина няколко метра. Денем и при лошо време те се крият по връхните клонки на дърветата в големи гнезда, изпредени от нишки. Масовите нощни пъ­ тешествия на гъсеничните пълчища целят намирането на обилна храна. Гъсениците на процесионките са космати, но имат и специални, дълги 0,1— 0,2 мм парливи косъмче­

та, които лесно се отделят при докосване и силно дразнят кожата (особено лигавиците, ако попаднат по тях), без да са отровни. Причиняват силни обриви, а понякога и дъл­ готрайна екзема. Гъсениците какавидират в обли пашкули, обикновено под листата по земната повърхност. Процесионките пре­ зимуват като яйца или гъсеници. Яйцата си снасят на куп­ чинка с характерна за всеки вид форма. Те се обвиват от специална прозрачна ципа, образувана от отделяния от женската процесионка секрет. Този секрет понякога също може да предизвика възпалеше на кожата или очите. Заради сходното си устройство понякога процесионки­ те се отнасят към обширното семейство на качулатките (Notodontidae). У нас семейство Процесионки е предста­ вено с 1 род и 3 вида. Видове в България: борова процесионка (Thaumetopoea pinivora, 1), Thaumetopoea pityocampa, дъбова про­ цесионка (Thaumetopoea processionea, 2, 3). Чуждоземни видове: херкулесова процесионка (Thaumetopoea herculeana), уилкинсънова процесионка (Thaumetopoea wilkinsoni), Thaumetopoea bonjeani.

Това семейство включва едни от най-опасните вредите­ ли за горското стопанство и за овощарството в страните от умерения пояс. Те са предимно нощни пеперуди, размно­ жаващи се понякога в огромен брой. Налице е силно изразен полов диморфизъм — женски­ те са по-едри, с големи крила и перести, гребенести антенки, докато мъжките са непропорционално късокрили и антенките им са неразклонени. У някои гъботворки женски­ те са дори напълно безкрили. При отделните видове разма­ хът на крилата им е от 25 до 70 мм. В окраската им преоб­ ладават светлите тонове — бяло, кремаво, бежово или млечносиво. Семейството наброява около 3000 вида, обитаващи предимно влажните тропични гори в Южна Азия и Еквато­ риална Африка. Тези райони са и най-богати на видове. В България се срещат 14 вида. Гъсениците им са космати, покрити с гъсти власинки, групирани в снопчета по еднообразен начин върху всеки сегмент от тялото. Хранят се с листа и филизи на зелени­ те растения, но по правило са полифаги, т.е. използват раз­ нообразна храна. Унищожавайки листната маса на горски и овощни култури, гъсениците на тези пеперуди повреж­ дат дърветата, като ги обричат на постепенно изсъхване. Повечето видове презимуват като гъсеници, а някои — ка­

то яйца или какавиди. Противоположно на гъсениците имагото (възрастните индивиди) на гъботворките не се храни. Устният им апарат — хоботчето, е силно скъсено (редуцирано) или напълно липсва. Пеперудите разчитат единствено на телесните си тлъстини, за да преживеят, до­ като снесат яйцата си. Видове в България: гъботворка (Lymantria dispar, 1), златозадка (Euproctis chrysorrhoea, 2, 3), червеноопашка (Elkneria pudibunda ), плюнкотворка (Leucoma salicis), мо­ нашеска вълнарка (Lymantria monacha). Чуждоземни видове: детелинова предачка (Elcneria fascelina), елова вълнарка (Dasychira abietis), Orgyia recens, Orgyia antigua, 4, 5.

Пеперудите от това семейство са с твърде характерен външен вид. Тялото им е масивно, дебело и при някои ви­ дове е цилиндрично, а при други е с конусовидна форма. Крилата им са широки, със заоблен овален контур, срав­ нително къси. По правило повечето видове имат силно из­ разен полов диморфизъм (външни разлики в двата пола). Женските пеперуди са по-едри и в размах крилата им до­ стигат 9 см. Хоботчето им е неразвито и не се хранят. Антенките им са гребенести. Копринопредите имат едни от най-косматите гъсеници сред нашенските пеперуди. В превод научното им име оз­ начава „рунтави гъсеници“. Имат по 16 коремни крачета. Покрити са с гъсти косъмчета и са сред най-разпространените вредители в широколистните и иглолистните гори, тъй като се хранят главно с листата на дърветата и храстите. Големи вреди нанасят и на овощарството. Гъсениците само на някои видове са тревоядни. Числеността им в природата се променя периодично, като преминава през фази на свръхразмножаване, когато се превръщат в истинско бедствие за горското и за селското стопанство на обширни райони. Яйцата си снасят на купчинки. Какавидират във фино изработени паяжинни (копринени — оттук и името им) пашкули с продълговата форма. Презимуват като яйца или като гъсеници.

Семейство Копринопреди е от средноголемите пеперудени семейства. Включва около 1000 вида нощни пеперу­ ди с твърде обширно разпространение. Най-богати на ви­ дове са тропиците на Африка и Азия. В България се сре­ щат 21 вида. Видове в България: малинов копринопред (Macrothylacia rubi), боров копринопред (Dendrolimus pini), пръстенотворка (Malacosoma neustriam, 1, 2), топо­ лов копринопред (Poecilocampa populi, 3), обикновена торбогнездница (Eriogaster lanestris), дъболистница (Gastropacha quercifolia, 4). Чуждоземни видове: пеперуда кукувича прежда, или американска пръстенотворка (Malacosoma americana), се­ верноамериканска пръстенотворка (Malacosoma disstria), сибирски копринопред (Dendrolimus sibiricus).

Семейство Паунови очи

Семейството на сатурнидите, или пауновите очи, включва едни от най-едрите представители на пеперудите въобще. Най-едрите пеперуди от нашата фауна се отнасят също към това семейство. Размахът на крилата им дости­ га 25 см, с което значително превъзхождат много видове врабчоподобни птици, колибри и др. Наименованието па­ унови очи са получили заради красивото и винаги добре оформено „очно“ петно, оградено с тъмен кант, в който са разположени ексцентрично (т.е. с отместен център) едно или две кръгли, а понякога и овални петна, подобни на шарките по надопашните пера на пауна. За разлика от крилата тялото на тези пеперуди изглеж­ да дребно, дори непропорционално скъсено. То е мъхнато — гъсто покрито с къси власинки. Повечето видове имат двойногребенести антенки, които изпълняват и обонятел­ на функция. Чрез отделяните от женската полови аромати мъжкият е в състояние да я открие в гората от няколко ки­ лометра разстояние. Хоботчето е слабо развито, често до­ ри липсва. Това е във връзка с краткотрайния живот на възрастните насекоми (пеперудите). Те не се хранят и жи­ веят до десетина дни. Пауновите очи наброяват над 1200 вида. У нас са из­ вестни 5 вида. Разпространени са предимно в тропичните и субтропичните ширини в Африка, Азия и Австралия.

(Saturniidae)

Срещат се и в Северна и Южна Америка, но отсъстват в Нова Зеландия и някои други отдалечени океански остро­ ви. Летят предимно вечер — по здрач, или призори. Гъсениците им са едри, обикновено обагрени в зелено. Снабде­ ни са с по 16 крачка. Хранят се със свежи листа на дърве­ та и храсти. До края на есента се превръщат в какавиди и така прекарват зимата. Някои видове преди образуването на какавидата си изпридат копринени пашкули, от които може да се получава коприна. Ето защо нишките им се из­ ползват и в текстилната промишленост. Видове в България: голямо нощно пауново око (Saturnia pyri), малко нощно пауново око (Eudia pavonia), розово пауново око (Perisomena caecigena), буково пауно­ во око (Aglia tau, 1 , 2). Чуждоземни видове: атлас (Attacus atlas), едуардов атакус (Attacus edwardsii), артемида (Actias artemis, 3), ки­ тайско дъбово пауново око (Antherea pernyi), Automeris io, 4.

Това е най-многобройното семейство пеперуди. Към не­ го се отнасят над 30 000 вида, разпространени по всички континенти с изключение на Антарктида. Поради многооб­ разието си те са групирани в 15 подсемейства. По данни на лепидоптеролога Ю. Ганев в България се срещат над 624 ви­ да. Както подсказва и името им, те са предимно нощни пеперуди. В окраската на крилата им преобладават сиво­ то, бежовото и кафявото — нощенките имат предимно покровителстваща окраска. Така почиващите през деня пеперуди са труднозабележими на фона на околната сре­ да — дървесна кора, сухи листа и др. Почти всички но­ щенки имат характерна само за тях шарка от 3 петна и ня­ колко напречни вълнисти линии. Предните крила са с триъгълна форма и са забележимо по-дълги от задните. Размахът им при повечето видове е 25— 35 мм, но при рекордьорите той достига цели 30 см — например при Thysania agrippina — най-едрата пеперуда на Земята, един екземпляр от която, уловен през 1934 г. в Брази­ лия, с разперени криле достигал 30,8 см. Някои субтро­ пични видове са прелетни и всяка година преодоляват ог­ ромни разстояния както прелетните птици. Слуховият орган при нощенките е разположен на пос­ ледния гръден сегмент. Хоботчето при повечето видове е

добре развито. Гъсениците им са дълги от 2 до 8 см. Те са голи, но по­ някога имат снопчесто разположени мъхнати власинки (например при подсемейството Acronictinae). Имат по 16 крачета, с които лазят по растенията. Хранят се както със зелени листа, така и с плодове, стъбла, листни дръжки, филизи и др. Гъсениците на някои видове живеят сред лише­ ите или сред опадалите листа, където нападат дребни без­ гръбначни животни. Нощенките презимуват на различен стадий от развити­ ето си — както като какавида или гъсеница, така и като оплодено яйце или пеперуда. Много от видовете са изяве­ ни вредители. Видове в България: яворова нощенка (Acronycta aceris), удивителна нощенка (Agrotis exclamationis), зеле­ ва нощенка (Mamestra brassicae), жълта лентова нощенка (Noctua fimbriata, 1), ахатова нощенка (Phlogophora meti­ culosa, 2), зъбокрила нощенка, или зъбокрилка (Scoliopteryx libatrix). Чуждоземни видове: агрипа ( Thysania agrippina, 3), тиранов адрис (Adris tyrannus), ричардсънова но­ щенка (Anarta richardsoni), турангова орденова лента (Catocala optima), амурска змийска нощенка (Ophideres tyrannus, 4).

По броя на видовете си — 15 000, това семейство се на­ режда на второ място в света на пеперудите. По многооб­ разие го превъзхождат само нощенките. В България са из­ вестни 442 вида. Педомерките са разпространени в Евро­ па, Азия, Африка, Америка и Австралия. Най-разнообраз­ ни са в тропичните гори и в широколистните гори на уме­ рения пояс. Българското им наименование е съставено от думите „педя“ и „меря“ и е във връзка с особения начин на при­ движване на гъсениците им. За разлика от гъсениците на останалите пеперуди, които пълзят, гъсениците на педо­ мерките се извиват като подкова, доближават задния край на тялото си до предния, след което отместват предния напред и т.н. Тези .движения се определят от намаления брой коремни крачка и приличат на измерване с педи, ко­ гато доближаваме кутрето си до палеца, преди да премес­ тим ръката си напред. Повечето педомерки са с дребни и средни размери — от 13 до 50 мм, но размахът на крилата на някои видове достига 80 см. В окраската им преобладават кафяво-бежо­ вите, сивите и жълтите тонове. Шарките им са такива, че ги маскират, и на фона на субстрата както гъсениците, та­ ка и имагото са почти незабележими. Самата форма и по­ зата на тялото на гъсениците при много видове ги маски­

рат като клонче, стъбло, пъпка и др. При някои видове хо­ ботчето е закърняло. Половият диморфизъм е много сил­ но изразен. Женските на някои по-студенолюбиви видове често са безкрили или имат много къси крилца. Педомер­ ките са предимно нощни пеперуди. Гъсениците им се хранят главно със зелените части на растенията — листа, стъбла, филизи на дървета и треви, но има и такива, които за храна използват и лишеи и мъ­ хове, а някои дори са хищници. С храненето си много ви­ дове вредят на горското и селското стопанство и борбата с тях всяка година поглъща огромни средства. Какавидират в почвата или в листния опад в гората. Презимуват ка­ то какавиди, гъсеници или яйца. Много рядко възрастни педомерки доживяват следващата пролет. Видове в България: брезова педомерка (Archiearias parthenias), бъзова педомерка (Ourapteryx sambucaria, 1), малка педомерка (Operophtera brumata), ъглеста педомер­ ка (Chloroclystis rectangulata), борова педомерка (Bupalus piniarius, 2). Чуждоземни видове: переста, или перната педомерка на Данилевски (Cheimoptena pennigera, 3), великолепна педомерка (Iotaphora admirabilis, 4), насечена ентефрия (Entephria caesiata), очилата педомерка (Cosmorhoe ocellata).

Представителите на това семейство също са нощни пе­ перуди. Обикновено размерите им са 30— 80 мм. Разпро­ странени са повсеместно с изключение на Антарктида, но най-много видове обитават тропичните гори. На науката са известни около 7000 вида. От тях в България са устано­ вени 45 вида. При част от видовете хоботчето е редуцирано, т.е. имаг ото не се храни. Повечето видове са пъстро оцветени. От­ делните представители силно се отличават по форма, цвят и големина, поради което са групирани в две подсемейств а — Arctiniinae и Lithosiinae. (Напоследък им се придава ранг на самостоятелни семейства.) Предните им крила са силно удължени и стеснени. Когато са кацнали и крилата им са прибрани, те се вписват в триъгълен контур. Някои ви дове извършват сезонни миграции, като прелитат голе­ м и разстояния. Такава е пеперудата Utetheisa pulchella, която масово зимува в Африка, а лятото прекарва в Европа. Гъсениците им са мъхнати, гъсто покрити с ф ини ко­ съмчета. Оттук и сравнението с мечешката козина, откъде­ то е дошло и наименованието им. Заради контрастните им ивичести шарки на някои езици ги наричат „тигрови пепе­ руди “. За разлика от имагото гъсениците използват твър­ де: разнообразни хранителни източници, но това са главно 2.. В света на пеперудите

свежи зелени части на тревни растения. Какавидират в копринен пашкул, в който понякога са примесени и фини косъмчета. Повечето мечи пеперуди презимуват в стадий гъсеница, по-рядко — като какавиди или яйца. Видове в Б ъ л гар и я : млечкова меча пеперуда (Ammobiota festiva, 1), кафява меча пеперуда (Arctia caja, 2, 3), траурна меча пеперуда (Phragmatobia caesarea), Cybosia mesomella, меча пеперуда — госпожа (Callimorpha dominula), храстова меча пеперуда (Diacrisia sannio). Ч уж дозем ни видове: американска бяла пеперуда (Hyphantria cunea), пасищна меча пеперуда (Ocnogyna loewii), Ephestris melaxantha, 4, мрачна закаспийска меча пеперуда (Axiopoena maura, 5).

Психидите са дребни пеперудки, външно приличащи много на молците. Имат силно изразен полов диморфизъм. Мъжките са по-едри и при отделните видове в размах кри­ лата им достигат 8— 60 мм. Крилата са широки, често са полупрозрачни. На цвят са сиви, жълти или черни. Хобот­ чето е напълно закърняло и пеперудите изобщо не се хра­ нят. Женските торбарки имат опростено устройство. Те често са безкрили. При някои видове липсват и краката. С това приличат на гъсеници. Гъсениците им са изкусни зидари. Те си изграждат ка­ лъфчета — торбички (откъдето е дошло и наименованието им) от слепени почвени частички, песъчинки и растителни остатъци. В тези торбички става и какавидирането. В тях гъсениците прекарват целия си живот (1— 2 години). Торбарките посрещат зимата като гъсеници. Те са полифагни, използват разнообразни хранителни източници — свежи листа на дървесни и тревисти растения, лишеи, загниващи растителни части и др. Рядко гъсениците на някои видове се проявяват и като хищници — нападат дребни бавноподвижни насекоми. Като цяло представителите на семейството са топлолюбиви видове, обитаващи припечени, слънчеви места. Разп­ ространени са преди всичко в саваните и степите на Афри­ ка и Южна Америка, но се срещат и на останалите конти­

ненти (без Антарктида). Известни са около 800 вида, 1/3 от които обитават Европа и Азия. Около 30 вида са раз­ пространени на Балканския полуостров, съответно и в на­ шата страна. Те са дневни пеперуди, но летят и привечер. Срещат се сравнително рядко главно по поляни, ливади и пасища. За някои видове е характерно явлението партеногенезис — размножаване на женските без участието на мъжкия. По правило обаче мъжката пеперуда опложда яйцата на женската в нейната колибка (къщичка). Видове в България: чиста торбарка (Psyche casta, 1, 2), торбарка охлюв (Apterona crenulella), едноцветна пахителия (Lepidopsyche unicolor, 3, 4), гребенеста психидея (Bijugis pectinella), тръбеста талепория (Taleporia tubu­ losa). Чуждоземни видове: лишейна психида (Brevantennia triquetrella), кавказка ребелия (Rebelia plumella, 5, 6).

Представителите на това семейство лесно се отличават от останалите пеперуди. Връхчетата на антенките им са постепенно удебелени, а хоботчето е добре развито. Тяло­ то им е скъсено. Предните им крила са тесни и удължени, а размахът им обикновено е 2 0 —40 мм. Задните крила са сравнително къси. Пъстрянките са дневни пеперуди. Наброяват около 1000 вида, разпространени главно в тропиците. В Бълга­ рия са известни около 25 вида. У нас се срещат предимно из откритите терени извън горите — по ливади, пасища, сечища. Често кацат по цветовете на сложноцветните рас­ тения и се хранят с нектара им. Накацали по тях, те оста­ ват и при студено, ветровито или дъждовно време. За пъс­ трянките е характерна открояващата се ярка, нерядко и предупредителна окраска. Най-често срещаните цветове при тях са червено, черно, яркооранжево, жълто, зелено. Цигените не са добри летци. Полетът им е слаб и те­ жък, нисък, със забавени движения. От неприятелите си във въздуха не бягат и не се укриват, защото „разчитат“ на неприятната силно миризлива течност (свободна синилна киселина — циановодород) и на някои други отровни ве­ щества, отделяни от тялото им), както и на предупредител­ ната си окраска. По същия начин — с капчица зловонна течност, се спа­

сяват и гъсениците им. Те са къси и дебели, с конусовид­ но стеснение в краищата. Покрити са с фини косъмчета. Какавидират в пашкули в тревата. Основната им храна са листата на тревисти растения, особено на бобовите. Разви­ тието на някои видове при неблагоприятни условия може да се прекъсне за 2— 4 години. Видове в България: изменчива пъстрянка (Zygaena ephialtes, 1), огнена, или пурпурна пъстрянка (Zygaena purpurali s , 2), равнецова пъстрянка (Zygaena achilleae), сливова ино (Rhagades, или Ino pruni), гръцка ино (Ino graeca). Чуждоземни видове: туркменска цигена (Zygaena turchmena, 3), червенокрила еразмия (Erasmia sanguiflua, 4), ненапетнена пъстрянка (Zygaena contaminei).

Семейство Лъжливи пъстрянки, Лъжепъструшки, или Синтомиди

Това име им е дадено, защото външно много приличат на същинските пъстрянки (сем. Zygaenidae). Разнообрази­ ето им обаче е двойно по-голямо. Наброяват над 2000 ви­ да, разпространени в Северна и Южна Америка, Европа, Азия и Африка. Богатството на форми и багри е най-голямо в тропиците. С най-много видове семейството е пред­ ставено сред насекомната фауна на Южна Америка. В българската природа се срещат 2 рода с 4 вида. Един от най-широко разпространените видове в Европа (и в Бъл­ гария) е обикновената лъжепъструшка (Syntomis phegea). Лъжепъструшките са средни по размер пеперуди. Предните им крила са удължени, с триъгълна форма и са с 2— 4 пъти по-голяма площ от задните. При някои тропич­ ни видове (например от рода Corematura) крилата са на­ пълно прозрачни, тялото е оцветено в яркожълто и черно и с това силно наподобяват оси. По този начин чрез мимикрията — заблуждаващата шарка и сходството във формата и дори в поведението, те „предупреждават“ (т.е. заблуждават) враговете си да внимават, преди да ги напад­ нат, макар че за тях те са съвсем безобидни. Такъв тип мимикрия се нарича Милерова мимикрия по името на беле­ жития естественик и изследовател на Южна Америка Фриц Милер (1821— 1897). При повечето видове обаче крилата са обагрени с наситени цветове и са нашарени с

(Ctenuchidae, или Syntomidae)

ярки светли петънца. Често те са с плавно преливащи от­ тенъци на зеленото, изпъстрени с черно, бяло, ръждивооранжево или червено. Антенките при някои видове са почти нишковидни, а при други са четинковидни с нежни къси разклонения. Видовете от умерените ширини се хранят главно с цве­ товете на ливадните растения. У нас са разпространени из откритите тревисти терени в равнините и планините докъм 1700 м надморска височина. Презимуват като гъсеници. Видове в България: обикновена лъжепъструшка (Syntomis phegea, 1 , 2), южна лъжепъструшка (Syntomis marjana), Disauxes punctata, 3, Disauxes ancilla. Чуждоземни видове: вирджинска ктенуха (Ctenucha virginica), златокоремна корематура (Corematura chrysogastra), Syntomeida epilais.

Стъкленките са получили името си заради прозрачни­ те си крила. Прозрачността им се дължи на отсъствието на покривни люспици по задните, а често и по голяма част от повърхността на предните крила. Те са тесни и силно удължени. В размах при отделните видове не пре­ вишават 15— 45 мм. Обикновено тялото им е дълго 15— 30 мм. Както и някои лъжепъструшки, стъкленките приличат на ципокрили насекоми (главно оси). Коремчето им е дъл­ го, често е изшарено с черни и жълти пръстенчета и в края си има снопче от космовидни люспички. Пипалата (антенките) им са вретеновидни или нишковидни Хоботчето им е много добре развито. Стъкленките са дневни пеперудки. Хранят се с нектара на цветните растения. Някои видове, подобно на колибри­ те и на пеперудите вечерници, се хранят от цветовете в по­ лет, като увисват над тях, без да кацат. Яйцата им са плос­ ки. Снасят ги поединично. Тези пеперудки имат дълги и голи гъсеници с цилинд­ рично тяло. Често са оцветени в бяло или бледожълто. Те нанасят сериозни вреди на овощните градини и на горско­ то стопанство, като прогризват своите ходове в клоните и стволовете на дървета и храсти. Понякога нападат и тре­ висти растения. Развиват се за 2 години. Какавидират в

прогризаното тунелче в дървесината или в специално об­ разуван пашкул в почвата. На науката са известни около 1000 вида стъкленки, разпространени по всички континенти. В България това семейство е представено с около 40 вида, отнасяни към 4 рода. Видове в България: осоподобна стъкленка (Synanthedon vespiformis), комароподобна стъкленка (Synanthedon tipuliformis), пчелоподобна пеперуда, или то­ полова стъкленка (Sesia apiformis, 1,2), табаноподобна пе­ перуда (Paranthrene tabaniformis, 3). Чуждоземни видове: Conopia exitiosa, Bambecia marginata.

Тук се отнасят около 800 вида нощни пеперуди със силно развити крила, движени от мощни мускули. При по­ лета си едрите видове издават силно бръмчене. Размахът на крилата им е от 23 до 110 мм. При един вид от Австра­ лия обаче — Xyleutes boisduvali, те надхвърлят 25 см. Тя­ лото им е масивно, грубо и силно окосмено. Женските имат яйцеполагало — разположени в края на коремчето удължени пластинки, улесняващи снасянето на яйцата. Разпространени са из целия свят с изключение на Антарк­ тида и някои острови. Тропиците на Африка и Азия са с най-много представители. Хоботчето им е редуцирано, но се хранят с дървесни сокове. При повечето видове оцветя­ ването на крилата е в сиво-кафяви тонове с вълнообразно редуващи се оттенъци. Гъсениците им са голи, месести. Снабдени са с по 5 двойки коремни крачка. Имат силно хитинизирана глава и здрави челюсти. В дървесината на диви и културни расте­ ния подобно на стъклокрилките те прогризват дълги ходо­ ве, откъдето са получили и името си. С това повреждат дървесината и отслабват дърветата. Някои видове се хранят с корените или стъблата на тревните растения. Раз­ витието им трае 2— 3 години. Презимуват като гъсеници. Към това семейство се отнасят може би най-големите вредители на горските култури. Съдете сами — само един

вид (миризливият дървопробивач) напада крушата, ябъл­ ката, дюлята и други овощни видове в България, върбата, бряста, дъба, ясена, явора, кестена, брезата, бадема, клена, ореха, трепетликата и още много други. (При това изреж­ дане не отчитаме, че повечето от споменатите дървета са представени с по няколко вида.) Какавидират в дървесина­ та близо до отвора на ходовете, откъдето излита младата пеперуда. В България са известни 10 вида дървопробива­ чи, отнасяни към 5 рода. Видове в България: миризлив дървопробивач (Cossus cossus), двуцевен дървопробивач (Dispessa ulula), малък, или кестенов дървопробивач (Zeuzera pyrina, 2, 3), тръсти­ ков дървопробивач (Phragmataecia castaneae). Чуждоземни видове: саксаулен дървопробивач (Holcocerus campicola), гигантски дървояд (Xyleutes bois­ duvali), Langsdorfia frankii, 1.

Огневките са сред най-големите семейства на пеперу­ дите. Те включват над 10 000 вида, или 7,14% от всички пеперуди на Земята. Неслучайно някои ентомолози ги раз­ глеждат като Надсемейство, поделящо се на над 15 семейс­ тва. (Не забравяйте, че огневки се наричат и някои пеперу­ ди от сем. Lycaenidae!) Разпространени са в Европа, Азия, Африка, Австралия, Северна и Южна Америка, но повече­ то видове населяват тропичните и субтропичните райони. У нас се срещат 350 вида. Огневките са най-многобройни в обширните открити местообитания — пустините и степите. Те са нощни пепе­ руди, но летят и привечер. Отбягват слънчевата светлина, но в тъмнината се привличат от локални светлоизточници. В книгата си „Пеперудите в България“ проф. Кр. Тулешков обяснява, че „...огневките са наречени така не защото крилата им имат цвета на огъня, а защото се привличат силно от светлината на огъня или от всеки светлинен из­ точник“. Разнообразието в размерите, окраската и формата на крилата, антенките и хоботчето при огневките е огромно. Има големи разлики и в биологията им. Някои са високо­ планински обитатели, други не напускат ливадите в низи­ ните, трети пък предпочитат близостта на блата, реки и езера, където се развиват гъсениците им. При повечето видове размахът на крилата е 20— 35 мм.

В систематично отношение огневките се причисляват към подразреда M icrolepidoptera, въпреки че някои видове с разперени крила достигат 8 см. Много от огневките са сапрофаги, т.е. хранят се с мър­ тви тъкани — изсъхнали стъбла, листа, пера и др. С това те нанасят огромни щети в складовете и в домовете, къде­ то повреждат текстилни изделия (облекло, постилки, заве­ си), хартиени, найлонови опаковки и др. Гъсениците им живеят в свити, сплетени с копринени нишки листа. Гъсениците на много видове са растителноядни и повреждат реколтата от слънчоглед, царевица, пше­ ница, зеленчуци и др. Вредят и в горското стопанство. Видове в България: брашняна огневка (Pyralis farinalis), мелничарска огневка (Ephestia kuehniella), южна ог­ невка (Plodia interpunctella , 1, 2), малък восъчен молец (Achroia grisella), бобов молец (Etiella zinckenella), царе­ вичен пробивач (Postrinia nubilalis). Чуждоземни видове: сатурнидна, или паразитна ог­ невка (Stemauge pa ra siticu s), ленивцова огневка (Bradypodicola hahneli), Crambus ericellus, 3, Endonia sudetica, E vergestis frum entalis, Udea Heterogenea asella, Pyrausta sanguinalis, 4.

prunalis,

Листоврътките са дребни, подобни на молци пеперудки с размах на крилцата 8— 40 (обикновено 10—25) мм. Кри­ лата са широки и предните по форма наподобяват трапец. В спокойно състояние те заемат покривообразно положе­ ние. Разнообразието в шарките засяга предимно предните крила. Летят обикновено вечер, но някои видове — и през де­ ня. Когато се разхождате из сухите треви по безлесните терени, те се разпитат обезпокоени от разлюляването на тревата. Мъжките са по-подвижни и затова те по-често се забелязват. Имат дебело, гъсто окосмено телце. Хоботче­ то им е слабо развито, но много видове смучат растителни сокове, изтичащи от повредените дървесни стволове или от стъблата на тревистите растения. Името си са получили заради една особеност на гъсе­ ниците си. С паяжина те умело свиват листата главно на широколистните дървета и храсти, оформяйки фунийка, тръбичка или пакетче, които им служат за укрития, в кои­ то живеят. С това те силно вредят на селското и горското стопанство, особено в периодите на масовото си размно­ жаване. Гъсениците имат 8 двойки крачка, твърдо шийно щитче и рогов израстък в задния край. Те са много дребни, но подвижни. Дълги са едва 1—2 см. Листозавивачките имат едно, рядко две поколения в годината.

Наброяват над 5000 вида, разпространени почти кос­ мополитно. Най-многобройни са в тропичните и субтро­ пичните гори на Азия. Много видове имат обширно раз­ пространение в районите с умерен климат. Досега ентомолозите в нашата страна са установили над 400 вида от то­ ва семейство. Видове в България: дъбова листоврътка (Tortrix viridana, 1, 2), ябълкова плодоядка, или ябълков плодов чер­ вей (Cydia pomonella, 3, 4), червена пъпкозавивачка (Tmetocera ocellana), розена листозавивачка (Archips rosaria), плодова корогризка (Adoxophyes reticularia). Чуждоземни видове: Archips cerasivorana, Archips argyrospila, Harmologa fumiferana, Chrysoxena auriferana, Vulpoxena vulpicoma, Dorithia consacculana, Bidorpina poolei.

На руски ги наричат още пръстокрилки заради насече­ ните им крила, които при полет се разперват като пръсти­ те на ръката. Хърватите пък са ги нарекли перокрилки, намирайки прилика с перата при птиците. Ветрилокрилките са дребни, ефирни нощни пеперудки. Някои ги опре­ делят като най-нежните насекоми на Земята. В целия свят са познати не повече от 100 вида. В размах ветрилоподобните им крилца достигат 12— 25 мм. Всяко от тях е наделено на 6 части, подобно на елементите на дамските ветрила. Телцето им е късо, плътно, с удължена конични форма. Крачката са със средна дължина. Имат добре раз­ вито хоботче. Гъсениците им са растителноядни и се развиват в тъканите на тревистите растения. Много видове ветри­ локрилки са специализирани към определен вид расте­ ния за храненето и развитието на гъсениците си. Какавидират в пашкул в сухата почва или в прогризаните кухи­ ни в растенията. Повечето видове имат годишно по едно поколение. Разпространени са главно в Африка и Азия. Най-мно­ го видове има в Азия. В северните и умерените ширини на Европа и Азия са разпространени не повече от 40 вида. Въпреки невзрачните си размери те устояват на су­ ровите условия за живот и във високите планини!

Видове в България: обикновена ветрилокрилка (Alucita hubheri), нокътна ветрилокрилка (Alucita hexadactyla), заеуха ветрилокрилка (Alucita grammodactyla, 1,

2). Чуждоземни видове: Omeodes pterochroma, Orneodes xanthozona, Alucita pentadactyla, 3.

Това е само едно от общо 40-те семейства дребни пе­ перудки, които наричаме с името молци. Получили са го заради чинно прибраните си крилца, както богомолците смирено прибират ръце до гърдите си. Те, както и предс­ тавителите на останалите семейства (общо наброяващи над 15 000 вида) са дребни, често сивопепеляви пеперуд­ ки. Името си „хермелинови“ са заслужили заради контрас­ тната си черно-бяла шарка на предните крила (черни точици на снежнобял фон), подобно на кожата на дребния гор­ ски хищник — хермелина. Крилата им са равномерно ши­ роки по дължината си. Телцето им е дълго и тънко. Пипалцата им са нишковидни, но основата им е задебелена. Гъсениците са много подвижни и живеят в паяжинни гнезда по храсти и дървета, групово и поединично. Поня­ кога в едно гнездо има 50 и повече гъсеници. Нерядко те изпридат дребноклетъчни мрежи, с които омотават цели дървета и храсти или само отделни техни клони. Често гъ­ сениците на хермелиновите молци масово нападат пъпки­ те и филизите на дърветата. Какавидират в пашкулчета. Повечето от нашенските видове са широко разпростране­ ни. Срещат се в разнообразни местообитания от морското равнище до над 1500 м надморска височина. Видове в България: ябълков молец (Yponomeuta malinellus), сливов, или плодов молец (Yponomeuta padel-

la), върбов молец (Yponomeuta rorrella), черешов молец (Argyresthia pruniella), зелев молец (Plutella xylostella, 4). Чуждоземни видове: степен молец (Yponomeuta vigintipunctatus, 1, 2), чашкодрянов молец (Yponomeuta evvonymella, 3), Prays ignota, Eftichia chrysoleuca, Zelleria leucostrota, Tetroptera astochia, Urodus parvula.

Наричат ги така заради една особеност на гъсениците им. Те изграждат малки калъфчета от сплетени листа и листни парченца, скрепени с паяжинни нишки. Тези калъф­ чета са преносими — гъсениците пълзят с тях. Те са удъл­ жени и приличат на торбичка, лула или чехълче. Имат строго специфична за всеки вид форма. Обикновено от­ делните видове са приспособени към определен вид расте­ ние, чиито листа повреждат още в първите дни от живота си. При някои видове гъсениците живеят скрити в цветове­ те на полските цветя. При други Първоначално живеят сред листата, а после преминават в плодовете. Веднъж пострадалите дървета обикновено биват нападани почти всяка година. Това ги отслабва, забавя растежа им и в крайна сметка те загиват. Торбестите молци са нощни пеперудки. Приличат мно­ го на молците. В размах крилцата им достигат от 7 мм до 4 см при най-едрите видове. Обикновено обаче размерите са между 1 и 2 см. Формата им е малко нетипична за пепе­ рудите. Те са силно удължени, с недобре оформени ръбо­ ве (с изключение на предния ръб на предните крила) и много дълги ресници — особено на задния ръб на задните крила. Семейството обхваща над 1000 вида от Европа, Азия, Африка, Америка. Най-много видове има в средиземно­

морските страни. Много видове са разпространени и в пустините Сахара, Гоби, Казълкум, Каракум и др. Видове в България: лиственицова калъфарка, или лариксов молец (Coleophora laricella, 1, 2), жълтугова калъ­ фарка (Coleophora vibicella, 3, 4), детелинова калъфарка (Coleophora spissicomis), пъпкова калъфарка (Coleophora hemerobiella). Чуждоземни видове: Apocopta lentiginosa, Coleophora monoceros, Coleophora adallogata, Casignetella legitima, Multicoloria gazella, Multicoloria micrispinella, Aureliana villosa.

Дотук няколко пъти споменавахме молците, но всъщ­ ност само видовете от това семейство са истинските мол­ ци, познати ни от жилищата и складовите помещения. Tineidae е от средноголемите семейства и обединява повече от 2000 вида. Има почти космополитно разпро­ странение. Поне 40 вида сред тях са широко разпростра­ нени и изявени вредители на продоволствените запа­ си, кожата, перата, вълната и др. В Европа се срещат над 100 вида, външно доста сходни, с характерния облик на молец. Много видове са пряко свързани с гората. Те живеят в цепнатините и под кората на старите дървета, в пъновете, в хралупите и гниещите клони, в почвената постилка или дори в птичите гнезда, където има немалко храна за опол­ зотворяване. В размах елиптично удължените им крилца при различните видове достигат от 6 до 60 мм, а дължина­ та на тялото — от 5 до 30 мм. Челюстните им пипалца са добре развити. Хоботчето — обратно, при много видове е недоразвито. Гъсениците им живеят в паяжинни торбички (калъфче­ та или тунелчета) и се хранят с растителни или животин­

ски остатъци. Някои ядат и птичи погадки* и изпражнения на хищни бозайници, съдържащи изсъхнали пера и косми. Не отбягват дори лишеи и гъби. Видове в България: платнен молец (Tineola bisselliella), кожухов молец (Tinea pellionella), зърнов молец (Nemapogon granellus, 1, 2), мебелен молец (Tineola furciferella, 3), гъбен молец (Nemapogon personellus), Euplocamus antracinalis, 4. Чуждоземни видове: Cephitinea longipennis, Catabola sarobiella, Myrmecozela saule, Cinnerethica optodes.

* Уплътнени изплювки, съдържащи несмлени останки от жертва­ та — пера, кости, люспи и косми.

Тънкопредите са едно ох малобройните семейства в света на пеперудите. Наброяват едва 250 вида. Макар че ги отнасят към примитивните пеперуди, те никак не са невзрачни. Размерите на отделните видове варират силно. Размахът на крилата им е от 2 до 15, а при някои видове дори до 25 см! Предните и задните крила имат сходно ус­ тройство. Те са тесни и са заловени за тялото на разсто­ яние едни от други. На големина са почти еднакви. Затова ги наричат и еднаквокрили пеперуди. Имат къси нишко­ видни пипалца. Според Ю. Ганев в България са известни 6 вида от два рода. Имат широко разпространение — Европа, Азия, Аме­ рика, Австралия, Нова Зеландия, но са особено много­ бройни в тропичните области. Тънкопредите от тези райо­ ни са с красиви ярки цветове — зелено, синьо, виолетово, червено с металически отблясък. Видовете от Европа, Азия и Северна Америка са предимно сиво-кафяви. На всички хоботчето е закърняло. Полетът им е бърз, но лъ­ катушещ. Повечето летят вечер и нощем, но има и дневни видове. Тънкопредите имат пословична плодовитост. Женската снася до 30 000 много дребни яйчица. Любопитно е, че яйцеснасянето по тревите става по време на полета, без пеперудите да кацат.

Гъсениците им имат по 5 двойки коремни крачка. Те се развиват в почвата в продължение на няколко години. Ос­ новната им храна са свежите корени на растенията, в ко­ ито прогризват цели галерии. Затова на някои езици ги на­ ричат коренари. Освен на тревната те нанасят значителни щети и на дървесно-храстовата растителност, тъй като ог­ ромните гъсеници на някои от видовете (до 15 см — едни от най-едрите гъсеници изобщо) са ненаситни. Видове в България: хмелов тьнкопред (Hepialus humuli, 1, 2), папратов тьнкопред (Korscheltellus fusconebulosus), адриатически тьнкопред (Hepialus adriaticus), Phymatopus hecta, малък хмелов коренов пробивач( Korscheltellus lupulinus). Чуждоземни видове: австралийски гигантски тънкопред (Leto staceyi), Trioda sylvina, 3, кавказки тьнкопред (Phassus schamyl, 4), Choragia ramsayi, Stenopis argenteomaculatus.

Това семейство се отнася към групата на примитивни­ те пеперуди. То обаче се противопоставя на всички оста­ нали пеперуди чрез своеобразното устройство на гризе­ щия апарат. Затова дори го поставят в отделен подразред Челюстни пеперуди (Laciniata). Мнозина лепидоптеролози смятат зъбатите молци за най-примитивното семейство сред пеперудите. Някои дори не ги разглеждат като пепе­ руди. Придават им ранг на самостоятелен разред, сходен, но отличаващ се от разред Пеперуди (Lepidoptera). Зъбатите молци са най-примитивните пеперуди. Техни вкаменени останки са намерени в земните пластове с долнокредна възраст (140— 130 милиона години). Затова и днес още няма единно мнение за тяхното място в система­ тиката на насекомите. Възрастните индивиди нямат хоботче. Те се хранят чрез дъвкателен апарат, състоящ се от гризещи горни че­ люсти (назъбени мандибули) и дъвкателни пластинки на първата двойка максили (долни челюсти). С тях те отлич­ но се справят с цветовете на цветните растения (по-точно — със зрънцата на цветния прашец). За храна използват и спорите на низшите растения. За разлика от останалите нектарофагни (хранещи се с нектар) пеперуди те не сму­ чат, а ядат цветния прашец. Това е архаичен белег, запазил древното устройство на устния апарат на далечните им

предшественици. Вероятно се досещате, че зъбатите мол­ ци са дневни пеперудки. Те обичат слънцето и тихото вре­ ме без силен вятър. Много видове се срещат само по опре­ делен вид растения. Разпространението на дребнокрилките обхваща всички континенти с изключение на Антаркти­ да. Името дребнокрилки е във връзка с миниатюрните им крилца. Размахът им при европейските видове е 7— 9,5 мм, макар че за цялото семейство пределите са 6— 15 мм. Нашенските видове имат по едно поколение годишно. Гъсениците им са свободно живеещи и обитават мъхове, лишеи или почвената постилка в гората. Видове в България: лопенов зъбат молец (Micropterix mirtetella), блатняков зъбат молец (Micropterix calthella, 1), Micropterix amasiella, Micropterix isobasella, Micropterix ammanella. Чуждоземни видове: Micropterix thunbergella, 2, Micropterix aureatella, 3, Epimartyria pardella, Micropterix jacobella, Micropterix doroxena, Sabatinca zonodoxa.

ЛЕТЕТЕ, ПЕПЕРУДИ! Вие привършвате една малка книжка за пеперудите. От нейните страници научихте, че пеперудите — тези прек­ расни и все още ненапълно изучени същества, в съвремен­ ната епоха са в разцвет. Огромното разнообразие на фор­ ми и багри, с които ги е надарила природата, днес обаче е застрашено. Човекът всекидневно съкращава жизненото пространство за тези крилати красавици. Всяка година по­ жарите, механичните триони и брадвите обезлесяват по една горска територия с площ колкото България... А дали площта на разораните природни тревни съобщества — степите, пампасите, прериите, ляносите и др., не е дори и по-голяма? Дали с тяхното преобразуване не ликвидираме жизнената среда на различни видове, много от които още не сме се научили дори да разпознаваме? За жалост данни­ те на науката показват тъкмо това. Трябва да добавим оба­ че и убийственото въздействие на химизацията, която има вече глобално значение. Унищожавайки вредителите на земеделската реколта, ние всекидневно вървим към обед­ няване на природата, отслабваме съпротивителните ѝ си­ ли, въобразявайки си, че с това ще направим живота си побогат. Пеперудите се нуждаят от действена защита — това е известно от десетилетия. Бързите промени в природната среда поставят много видове на ръба на изчезването им. През 1988 г. например от ефектната пеперуда алотеев птицекрил (Ornithoptera (Troides) allottei) от Соломоновите острови (в Тихия океан) са били останали в природата не повече от 10 индивида! Дали ще са достатъчни, за да про­ дължат съществуването на вида? През 1966 г. един разко­ шен мъжки екземпляр от този вид бил продаден на търг в Париж за 750 фунта стерлинги... Очевидно е, че богатите колекционери също допринасят за излавянето н а най-застрашените видове, въпреки че тези пеперуди са защитени от закона. Оказва се, че най-трудно е да се осигури конт­ ролът върху спазването на природозащитните мерки. То­ ва е една от първостепенните задачи по опазването на жи­ вотинския свят и в България. Красивите прелетни северноамерикански пеперуди мо­ нарх (Danaus plexippus), които зимуват на многохилядни ята в Калифорния, Мексико, Флорида и на остров Куба, могат да станат лесна плячка на „колекционери“ — недоб­ росъвестни събирачи на тези насекоми. В огромни мно­

жества те накацват по определени дървета, покриват ги плътно и с това ги правят приказно неузнаваеми. На клон­ че с дължина една педя може да накацат над сто такива пе­ перуди. Това е впечатляващо зрелище и като природна за­ бележителност зимуващите ята на пеперудата монарх са се превърнали в интересна туристическа атракция. В Ка­ лифорния обаче са много ревниви към опазването на пепе­ рудите. За всяко посегателство срещу тях (дори например само да ги замерите с камък) рискувате да бъдете глобени най-малко 500 долара. В някои напреднали страни се подготвят специалисти по т.нар. декоративна фаунизация, т.е. специалисти по от­ глеждането и развъждането на красиви безопасни живот­ ни, живеещи на свобода в градските градини .и паркове. Сред тези животни са и някои видове красиви и ефектни дневни пеперуди. В забързаното ни съвремие не всеки мо­ же да се откъсне за час-два, за да излезе извън града, да се поразходи из полята или планинските склонове наоколо и да се порадва на трептящия полет на пеперудите, на песен­ та на чучулигите, на цвърченето на щурците... Ето защо в градските зелени площи за отдих в тези страни отглеждат и пеперуди, и щурци, и водни жаби, и сърни. Има, разби­ ра се, и пойни птички, гълъби, лебеди, зеленоглави пати­ ци, каролинки, мандаринки... Оказва се, че пеперудите радват еднакво както бабката с бастуна, седнала на пейка­ та, така и едва проходилото й внуче, затичало се „д а хва­ не“ някоя От кацналите върху разцъфналите цветя пеперу­ ди. Те са радост за окото, ако щете — живо цветно петно, което поражда топли чувства и те кара да осъзнаеш, че съвсем близо до тоя бетонено-асфалтов метално-стъклен свят има и един друг, от който май все по-бързо се отдале­ чаваме... Нека да го преоткрием и да осъзнаем безценното му значение, да не допуснем той да изчезне пред очите ни просто ей така — като оставаме безучастни! Да надникнем в света на пеперудите, за да го опазим! Това е основната цел на книгата „В света на пеперудите“. Авторът изказва своята благодарност на ентомолозите ст.н.с. I ст. Михаил Йосифов д.б.н., н.с. Станислав Абаджиев и Ю лий Ганев за полезните и компетентни препоръки за подобряване на ръкописа.

СЪДЪРЖАНИЕ ПЪСТРОЦВЕТНИ И ИГРИВИ 2 Семейство Полумесеци (Papilionidae ) 3 Семейство Бели пеперуди, или Белянки (Pieridae ) 4 Семейство Многоцветници, или Нимфалиди (Nymphalidae ) 5 Семейство Сатири, Кадифянки и Очанки (Satyridae) 6 Семейство Синевки и Огневки (Lycaenidae ) 7 Семейство Хеспериди (Hesperiidae ) 8 Семейство Вечерници (Sphingidae ) 9 Семейство Вилоопашки и Качулатки (Notodontidae ) 10 Семейство Процесионки ( Thaumetopoeidae ) 11 Семейство Гъботворки, или Вълнарки (Lymantriidae) 12 Семейство Копринарки, или Копринопреди (Lasiocampidae ) 13 Семейство Паунови очи (Saturniidae ) 14 Семейство Нощенки (Noctuidae ) 15 Семейство Педомерки ( Geometridae ) 16 Семейство Мечи пеперуди ( Arctiidae ) 17 Семейство Психиди, или Торбарки (Psychidae ) 18 Семейство Пъстрянки, или Цигени (Zygaenidae ) 19

ст . н. с. Злат озар Н иколаев Боев, к. 6. н. В СВЕТА НА ПЕПЕРУДИТЕ

Семейство Лъжливи пъстрянки, Лъжепъструшки, или Синтомиди ( Ctenuchidae, или Syntomidae ) 20 Семейство Стькленки, или Стъклокрилки (Sesiidae , или Aegeriidae) 21 Семейство Дървопробивачи, или Дървесинояди ( Cossidae ) 22 Семейство Огневки (Pyralidae ) 23 Семейство Листозавивачки, или Листоврътки ( Tortricidae ) 24 Семейство Ветрилокрилки (Alucitidae , или Orneodidae ) 25 Семейство Хермелинови молци ( Yponomeutidae ) 26 Семейство Торбести молци, или Калъфарки ( Coleophoridae, или Eupistidae ) 27 Семейство Същински молци ( Tineidae ) 28 Семейство Тънкопреди (Hepialidae ) 29 Семейство Зъбати молци, или Дребнокрилки ( Micropterigidae ) 30 ЛЕТЕТЕ, ПЕПЕРУДИ! 31

Рецензент ст. н. с. I ст. Михаил Йосифов, д. б. н. Редактор Калина Връблянска Художник на корицата Светозар Сребров Художник на илюстрациите Георги Пчеларов Художник-редактор Красимира Коцева Технически редактор Мариана Димитрова Коректор Силвия Минева ISBN 954-01-0494-7 Българска. Издание I/тираж 1995 г. Дадена за набор на З.Х.1995 г. Подписана за печат на 13.XII. 1995 г. Излязла от печат на 20.X II.1995 г. Формат 84x108/16 Печ. коли 2. Изд. коли 3,36. Поръчка № 4960. Издателство „П росвет а“ София 1184, Цариградско шосе 117 Набор „ИСМ Компания“, Цариградско шосе 117 Печат ,„Д унав прес “ ООД

УСТРОЙСТВО И РАЗВИТИЕ НА ПЕПЕРУДА:

1. Крила; 2. Ресни на крилата; 3. Антенни; 4. Сегменти; 5. Гърди; 6. Коремче; 7. Вълнисти снопчета; 8. Устен апарат; 9. Гризещ апарат; 10. Пипала; 11. Хоботче; 12. Слухов орган; 13. Очи; 14. Яйцеполагало; 15. Челюсти; 16. Челюстни пипала; 17. Ръбове на крилата; 18. Какавида; 19. Пашкул; 20. Сегменти; 21. Вилоподобни израстъци; 22. Четинки; 23. Власинки; 24. Гръдни крачка; 25. Коремни крачка; 26. Шийно щитче.

В пъстрия свят на пеперудите се потапяме още от ранното си детство. По-късно годините и животът ни поглъщат и като че ли се отда­ лечаваме от тези нежни пъстрокрили същест­ ва. Пеперудите остават далеч и някъде встра­ ни от вниманието ни. Малцина са онези, за ко­ ито те не са само емоция, а и източник на без­ ценни знания за природата. Книгата „В света на пеперудите ви позволява да надникнете в тяхното многообразие и да се запознаете с осо­ беностите на нашенски и на екзотични пеперу­ ди. Чрез 28 четива тя ви разказва за 28 се­ мейства дневни и нощни пеперуди, разпростра­ нени из нашите поля, градини и паркове, гори и планински пасища. За всяко семейство са включени данни за числеността на видовия му състав, за произхода на наименованието, за

разпространението му по света и в България, характерни белези в устройството и размери на възрастното насекомо, външен вид, разме­ ри и особености в храненето на гъсениците, стопанско значение, някои биологични данни и др. С великолепни рисунки са представени ви­ дове от България и някои екзотични пеперуди. „В света на пеперудите“ не изчерпва многооб­ разието дори на включените в нея семейства пеперуди. Целта на книгата е да ви помогне да разберете, че пеперудите са интересни и краси­ ви животни, част от нашето природно наследс­ тво, които трябва да познаваме и опазваме, за да се радваме на богата и разнообразна приро­ да. Природата, с която издателство „Просве­ та“ ще продължи да ви запознава чрез пореди­ цата „В света на...“.

ЦЕНА 95 ЛВ